Александра Стивънс

-~Име:Александра Стивънс
~Възраст:9
~Външен вид/снимка:



~Характер:

7.Характер : Моят характер е много сложен, мога да съм много добра но когато някой ме нарани ставам зла и отмъстителна дори и на девет години аз съм една силна вампирка .Обичам всички без някой животни като змии,пантери,лъвове(от тях най-много) и от тигри.Обичам да се разхождам нощем сред звездите там се чувствам свободна.Стремя се всички да ме възприемат като една от тях,да не ги е страх от мен.Но не винаги се получава което ме натъжава.Искам да живея сред сред хората,не искам те да разбират за моите способности.Винаги ми се е искало да съм една от тях а не ангел.Обичам да съм сама,да си играя с кукли и с какво ли още не.Като цяло характера ми е детски защото може би съм дете.Опитвам да се държа като разумно мислещ ангел.Винаги ще мразя способности те си.Също обичам да се уча от грешките си.Винаги ми се е искало да не съм вампир и отново да бъда човек.

~Месторабота:Училище!
~Училище:
~История:
Родена съм в малко градче не далеч от тук,но дори и ангел никога не съм обичала живота си.Обичах да се вплитам с растенията и така сякаш говорех с тях,те бяха единствените ми приятели хората ги бе страх от мен.А това ме караше да се чувствам като напълно луда.Но един ден в една тъмна нощ ме срещна някакъв мъж и ми кажа:
-Знам какво искаш,искаш хората да спрат да се страхуват от теб нали така?-Попита ме той и се усмиханх дяволски.
-Да но теб това не те засяга.-Отговорих бързо и поех назад към града.
-Хей Артемида по-добре спри на място все пак не искаш да те нараня нали?Ти си на девет а аз на двадесети и три.
-Майка ми ме вика трябва да вървя.
-Майка ти е мъртва аз я убих.Имам доказателство.-КАза мъжа и извади от някъде главата на майака мии тогава една сълза се пророни от мен.
-Но защо?-Попитах.
-За да може великият да царува.
-И кой е той?
-Няма да ти кажа глупачке.Наистина ли мислиш,че съм толкова глупав за да кажа името му?
-Добре какво искаш от мен?
-Искам да дойдеш с мен и да бъдеш жертво принушение.
При тези думи цялата се разтреперих та аз бях на девет и сега щях да умра.И преди да мога да мисля видях корени да се издигат от земята и да го увиват,и тогава той изпрати някаква сеня топка към мен и аз паднах на земята и тогава сякаш заспах.И може би така беше.
Когато се събудих него го нямаше всичко беше много различно имаше някакви коли и всичко беше много странно.Всичко се беше променило,започнах да ходя и дори не знаех на къде.Хората бяха с много странни дрехи,и изобщо сякаш аз бях единствената бигиня те не ме познаваха в тяхните очи нямаше страх
~Допълнителна информация(не е задължителна):

Одобрена...