Някъде из Париж /963г. сл. Хр./

Денят свърши, а за мен нямаше нищо ново. Нямах представа защо имах предчувствието, че ще се случи нещо ново. Отидох до някакви скали, струваше ми се, че имаше вълци наоколо. И все пак не ме беше страх. Нали бях хибрид? Едни животни нямаше да ме изплашат.
Огледах се, усетих чуждо присъствие.
-Кой е там? -Провикнах се.

-Дявола.-Реших да се пошегувам.
-Шигувам се аз съм Клаус приятно ми е а вие сте?
Попитах я и и се усмихнах явно тя щешд а бъде моята жертва но поне щях да си поиграя първо.
ПРотегнах ръката си за да се здрависа ме.

От сенките излезе някакъв мъж. Сетивата ми подсказваха, че не е човек.
-Аз съм Натали. -Подадох ръката си. Усмихнах се, на дали щеше да е заплаха за мен. Поне така си мислех. Отново седнах на тревата. Огледах се и погледнах небето. Изражението на демонът пред мен обаче се измени. Реших обаче да не питам, не исках да си личи моето любопитство.

коагто се здрависахме почувствах нейната сила тя беше онази за която се говореше най-силната.Реших да не действам сега.
-От кога сте тук госпожице или госпожа?-Попитах закачливо.и се замсях миличко.
След това последва лек кикот.

-Госпожица. -Казах и се усмихнах чаровно на Клаус.. Не бях с никого, не бях сгодена или женена. А и не мисля, че някога щях да съм. -И съм тук от скоро. Една вещица ми каза, че трябва да бягам от някой, реших, че тук ще е безопасно.
Погледнах го и се усмихнах.
-Ами вие? Вие от колко време сте тук? -Полюбопитствах.

-От 6000 години госпожице.-КАзах безразлично и се засмях иронично.
-Виждам че сте и демон и ангел каква е вашата сила?
Попитах я и и се усмиханх.

-Мога да присвоявам силите на останалите, мосю. -Казах спокойно и се усмихнах широко. Той не беше от тези, които бяха на по 100 или 200 години, а бе силен. Това привличаше любопитството ми доста.
-А вие какви сили имате? -Попитах директно.