Къщата на Клаус

Къщата отвън:

http://outdoorlightingtampa.files.wordpress.com/2010/05/dsc00873.jpg

Стаята на Клаус:

http://www.nationaloffice-furniture.com/images/float/modern-bedroom-sets.jpg

Банята на Клаус:

http://www.trendir.com/interiors/european-bathroom-finnish-sauna-2.jpg

Всекидневната:

http://homeinteriordesigninfo.com/wp-content/uploads/2010/11/httpwww.yorkshiredesignassociates.co_.uk_...lounge-sitting-room-brown-570px.jpg

Кухнята:

http://bginterior.info/wp-content/uploads/2008/10/stainless_kitchen1_312112858_std.jpg

Стаята за мъчения в подземието:

http://cltampa.com/imager/eyz-wide-shut-tampa-swingers-club-torture-chamber/b/original/2200547/ce51/Eyz-Wide-Shut-Tampa-Swingers-club-torture-chamber.JPG

Гостна:

http://www.kenlauher.com/Portals/40296/images%5C/Feng-Shui_Bedroom.jpg

Банята към гостната:

http://www.home-designing.com/wp-content/uploads/2009/08/amazing-bathroom.jpg

Когато пристигнахме в моята къща веднага я проснах на дивана.
-ЛЕсно или трудно?-Попитах и и показах картинка в главата и след което и стаята за мъчения.
-Е какво избираш НАт.Всъсщност така сляпа повече ми харесваш.-Засмях се.

-Мамка му, какво искаш от мен?! -Извиках и започнах да опипвам пространството около мен. Треперех, защото не знаех какво ще последва. -Защо не ме оставиш намира? Аз не съм твоя!
Придърпах една възглавница и го замерих с нея, знаех къде е, можех да го усетя, дори да не го виждам.

-Нат,Нат НАт не биваше да става така.-КАзах и я зашлевих със всичка сила през лице а тя падна на земята.
-Втори път не ми викай,или ще бъде по-силно а може би и мъжленцето ти ще пострада.
ЗАсмях се високо и я погледнах след това я замъкнах в стаята за мъчения и я оковах в веригите.

Изкрещях, веригите бяха напоени с нещо. След няколко секунди се отпуснах на веригите.
-Не докосвай Деймън! -Казах безпомощно, опитвайки се да се измъкна някак. Не го виждах, но можех да го усетя, да стои пред мен.
Цялата треперих.

-Спокойно....-КАзах и прокарах пръсти през косата и след това забучих една кама отново напоена с някакво растение от което тя започна да крещи.ЗАстанах под нея и започнах да пия от кръвта а тази кръв ме подсилваше.
-За сега стига така всеки ден ще останеш без сили...и аз ще ти ги отнема.

-Не можеш да управляваш силата ми! Аз ще умра, а ти ще се самоунищожиш! -Простенах тихо от болката, заради камата.
Беше истина, но и в двата случая може би нямаше да оцелея. Пак извиках силно. Сякаш се забиваше все по-силно в мен.
-Толкова ли искаш да страдам?

-НЕ искам да страдаш ето като добра воля щем я извадя и ще те оставя да си починеш малко.-КАзах и извадих камата от нея и после и донесох две меки пухени одеала с които тя можеше да се завива.
-Къде искаш да спиш?-Попитах.
-Има и гардероб ако се нуждаеш от нещо викай.Аз съм най-добрият демон които си срещала.

-Не ме карай да се смея. -Казах. Цялото ми тяло трепереше, чувствах се слаба от веществото, с което бе напоена онази кама. Макар да не беше в тялото ми, аз бях почти блокирана.
Веригите ми позволяваха да седна на земята, защото не бяха стегнати до горе. Седнах и оставих ръцете ми да увиснат.
-Мразя те... Но ти сам ще се накажеш! -Изплюх се на обувката му.

Хванах я за гушата я и опрях до стената с сила.
-Майната ти не ме карай да те убивам.-КАзах и я ударих веднъж със сила.
След това я метнах в стената а после и казах.
-НЯма да е толква лесно НАт.-Замсхя се и заключих врата след себе си.

Не виждах нищо и все още беше студено тук.. Усещах мирисът на собствената си кръв из помещението. Нямах представа и къде точно се намирам.
Ами ако беше тръгнал към Деймън? Не, не трябваше да го позволя.
-Къде избяга, Клаус? -Извиках. -Нямаш смелост да ме убиеш и го знаеш добре!
Облегнах се на стената.

Не знам колко време бе минало, чувствах се замаяна, но чух Деймън. Опитах да се изправя, но това ме накара да изстена от болка.
-Деймън? -Започнах да протягам ръцете си отчаяно. Дали халюцинирах? Опитах да дръпна ръцете си по-напред. -Ти ли си?
Усмихнах се, като отново дръпнах ръцете, веригите ме спираха.

Вече нямах вериги около ръцете си. Инстинктивно ги пипнах и усетих раните по тях. Погледнах натам, където трябваше да е Деймън. Не ми пукаше, че говореше пълни глупости, в момента исках просто да го усетя до мен.
Протегнх ръце напред.
-Не трябваше да идваш.. -Казах тихо.. -И какво за бога си мислеше? Аз не искам Клаус.. -Намръщих се, след което се подпрях на стената.

-Къде си? -Протегнах ръце към него, като го потърсих и скоро усетих тялото му до ръцете ми. Притиснах се към него и затворих очи.
-Да тръгваме.. -Прошепнах и стиснах зъби заради болката в цялото тяло, бях като упоена. Не можех дори да ходя нормално.

Първоначално тръгнах с по бърза крачка но след това намалих заради Натали.Ако въвряхме с това темпо скоро нямаше да се прирем а и порно маниака може да се прибере по това време .. погледнах към нея.
- Нужда от помощ ?

Кимнах, защото наистина ни бавих с това мое бавно темпо. Нямаше да рискувам да летя: вероятно нямаше да достигна цяла у дома.
Погледнах го, след което внимателно се огледах. Клаус беше излязъл от къщата, но това изобщо не ме успокояваше. Можеше да се върне и тогава?
Прикрих с една ръка раната на врата си, но нямаше как да спра кръвта. Надявах се да не попречи на Деймън.

-Нека се приберем.. Ще ти дам да пиеш, но само да се приберем.. -Сгуших се в него, като затворих очи. Само да се махнем от този Ад и щях да му дам всичко..
Усетих, че заспивам.. или припадам.. не знам кое от двете.
Само да сме у дома... това исках в момента.