Cтария кей

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 01, 2011 11:39 pm

На връщане от работа, както обикновено, минах по плажа. Нощта беше... невероятна. Луната се отразяваше в разбиващите се вълни, а мекият бриз се вплиташе в косата ми. Гледката, чувството... всичко беше неповторимо. Наближавах къщата, но точно пред това съзрях пред себе си кея. Тръгнах напред по него, а вятърът се усилваше, но въпреки това беше мек, приятен. Стигнах края. Оставаше само метър преди да прегърна водата. Наведох се и седнах върху старите дъски.

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 1:45 am

След като си тръгнах от кафенето,а преди бях в една същи дискотека в която бе и ерик реших че имам нужда за малко да остана сама.
Бях предупредила Чейс че ще ходя при Нати..,а другото сигурно е видял.. Изключих телефона си и завървях по кея,докато не стигнах до края,където седнах и потопих краката си,а след това ги извадих и ги гушнах.
Как щях да му кажа че съм болна от левкимия? Как щях да кажа на Кейти и Нати? Може би.. това беше наисита края на моя живот.

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 1:52 am

Имах нужда да изляза.. Напоследък нямах особено голяма възможност да съм край Бо.. Разговаряхме единствено чрез бележки.. Тръгнах към някое тихо и спокойно място.. Можеше да намеря някой самотен човечец от който да се нахраня както трябва.. Не бях почитател на убиването за лична изгода, но понякога просто се налагаше.. Стрелках се през нефритения лабиринт от храсти и дървета докато не усетих човешка миризма.. не коя да е, а на моята малка Бо.. След миг бях зад нея.. По-тих от всякога..
- Здравей, красавице.. - прошепнах тихо в ухото й..

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 1:56 am

Затворих леко очи,а след тов ги отворих усмихнато и извъртях глава,поглеждайки го.
- Здравей любов.. - промълвих,а след това го целунах по-нежно от всякога.
В сърцето ми все едно нещо се късаше всеки път когато премигвах и виждах прекрасното му лице. Щеше да е.. страшно ядосан и..
- Как си мили мой? - попитах,а след това се сгуших силно в него. Можеше да си лигавя,но наистина имах нужда от това.

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 2:02 am

Усмихнах се.. Не бях вкусвал от устните й от толкова време, а сега ми се струваха по меки от всякога.. Погалих нежно лицето й, а тя се сгуши в мен..
- Малко разочарован.. - обясних .. Повдигнах я леко обгръщайки я в ръце.. Изправих се пъргаво без да я пускам.. Беше толкова малка и уязвима в ръцете ми.. Можех да я гледам вечно.. Тялото й бе отпуснато и въпреки това бе леко като перце.. Някак изтощено.. Не беше моята Бо.. Нежно целунах челото й..
- Какво има любов.. ? Добре ли си ? - попитах тихо ..

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 2:08 am

- Не искам още да ти казвам.. ако не знаеш.. ще.. ще е добре. И ще мога да поживея още малко в лъжа.. - погледнах го и го целунах малко по-страстно.
Бяха ми липсвали тези устни.. прегръдките му.. а най-лошото е че сега щях да.. разбия сърцето му.
- Ще.. трябвая да разбия сърцето ти.. - промълвих и го погледнах :
- Мили.. болна съм.. от левкимия.. която не може да се лекува.. И.. остава ми малко.. - казах и леко се отдръпнах от него.
Сега вече знаеше че съм подвредена,а аз се чувствах толкова.. ненужна и.. изтощена.

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 2:14 am

Изтръпнах при думите й.. Не можех да разбера какво се опитва да каже.. Очите ми се разшириха от учудване. Лицето ми придоби ледена физиономия.. Тогава дойде и часът на истината.. Тя просто ми го каза все едно не беше нищо.. Стиснах зъби и я придърпах към себе си.. Вдигнах я във въздуха като малко бебе.. Положих главата й на гърдите ми.. не исках да се изтощава.. Лекото й тяло беше в ръцете ми за последен път .. Съвсем скоро малката ми Бо нямаше да я има.. Просто щеше да си отиде..
- Всичко ще се оправи.. Ще оздравееш.. - излъгах ледено.. Надеждата ми бе умряла.. Нямаше да се излекува и двамата го знаехме.. Тя обаче се нуждаеше от тази лъжа..
- Обичам те.. - промълвих безизразно бавно полагайки устни върху малката й главица..

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 2:19 am

Знаех че ме лъже за добро.. и може би имах нужда от тази лъжа.. но знаех че е просто една лъжа.
- И аз.. казах тихо и някак.. отвеяно.. все едно вече не бях аз. Все едно някой вече бе изтръгнал душата ми.
- Знам.. че се опитваш да ме накараш да ми е по-добре.. но знам че няма да се оправя.. и единствено съжалявам че.. ти също страдаш.. ако бях самичка.. нямаше да е така.. Но.. няма да съжаля за това че те обожавам.. - погледнах го.
- Съжалявам.. че съм. повредена и че не мога да изпълня това което ти обещах.. преди..

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 2:28 am

Погалих лицето й.. Нямаше да позволя да говори така.. Нямаше да позволя да мисли, че е повредена, че е ненужна..
- Не си го и помисляй.. Ти си най-ценното в живота ми за две хиляди години.. Обичам те.. Не !.. Обожавам те.. Ти си всичко за мен.. Дори и на шега не казвай, че си повредена.. - казах нежно.. Имаше начин да я спася.. Знаех го, но бях ли чак такъв егоист ? Можех ли да съсипя живота й само, за да бъде близо до мен.. Да я усещам жива в прегръдките си ?
- Има начин и да се оправиш.. Може би .. Ако пиеш от кръвта ми всеки ден ще се спасиш.. Виждал съм вампирската кръв да върши чудеса.. Не губим нищо ако пробваме, нали ? Ще го направиш ли ? За себе си.. Не за мен.. - прошепнах с надежда..

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 2:32 am

Галех ръцете му и гледах прекрасните му морски очи,докато той говореше толкова мили и прекрасни неща..
- И аз те обожавам.. - промълвих,а след това го целунах бавно и продължително.
- Ще го направя.. и за двама ни.. - допълних нежно.
Исках да живея.. наистина,исках да мога да се сгушвам в него без да се тревожа че може би е последния път в които го правя.
Мисълта да пия от кръвта му.. и него щеше да го боли.. малко или много,но веждах с каква надежда гледаше на този план.

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 2:38 am

Усмихнах се.. Бях повече от доволен , че се съгласи.. Надеждата отново се завърна в празният ми поглед.. Пуснах я на земята и грубо забих зъби в китката си.. Усетих кръвта в устата си.. Отдръпнах устни и подадох ръката си към меките й устни.. Можех да си представя колко е неприятно да вкусва от кръвта ми, но ако това бе цената да се спаси...
- Пий, любов моя.. Пий колкото можеш.. - подканих я..

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 2:43 am

Погледнах го леко колебливо,а след това поех ръката му в своите и допрях устни до шортящата му кръв.
Започнах да пия,но беше доста трудно.. Металния вкус беше още по-натрапчив и вес пак аз бях затворила очи и пиех по съвсем малко..
Спрях се и го погледнах,усетих как от едната страна на устната ми се стече малко кръв,кръвта му се смеси с моята сълза.
- Обичам те.. - промълвих,все така гледайки го.
- Добре ли си..

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 3:28 am

Тя бавно започна да пие от ръката ми.. Някак колебливо и ненатрапчиво.. Когато спря ме погледна.. По лицето й се стече малка чиста сълзица, която преждевременно се смеси с кръвта останала по устните й.. игнорирах въпросите й и внимателно я обгърнах в една силна прегръдка..
- Какво има любов моя ?.. Ако.. Ако не можеш да пиеш от кръвта.. Ако.. Ако ти призлява предпочитам да не те карам.. Искам да се чувстваш добре.. - обясних нежно докосвайки устните й с два пръста.. Изтрих кървавата сълза от лицето й.. Не исках да страда.. Не исках да я насилвам в последните й мигове.. Не знаех колко й остава, но знаех , че не е много..

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 3:34 am

- Просто.. за пръв път ми е.. и.. - заочнах да се обяснявам.. Как можех да му покажа какво чувствам?
- Господи.. нормално ли е да съм толоква слаба.. - сгуших се силно в него.
Тялото ми малко по-малко започна да се отпуска в ръцете му,а аз го погледнах и го целунах :
- Обожавам те.. любов.. - промълвих тихо,едва без глас. Толкова ли бързо щеше да дойде моя край?
Гледах право в очите му.. те бяха тъжни.. някак съсипани.. и аз бях виновна за това.. тялото ми все повече олекваше.
- Едвам държа очите си отворени.. - провълвих. Беше ви студено.. сравнение с мен той бе топъл.
Дишането започна да става малко по-трудно,но нямаше да заплача.. исках да се радвам на очите му..

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 3:42 am

Не можех да разбера как се чувства.. Никога не бях изпитвал такава слабост, а ми се искаше,.. Искаше ми се аз да съм на нейно място.. Аз да умирам, а не тя.. Бавно целунах устните й.. Не исках да я изморявам по никакъв начин.. Просто исках да е щастлива.. Опитвах се да изглеждам бодър, весел, за да не се чувства зле, но просто не можех.. Бях попаднал в своя собствена агония без да мога да се откъсна.. Не можех да си позволя да я изгубя..
- Затвори ги любов.. Почивай си.. Ще те отведа в хотела.. - казах нежно в ухото й.. Започвах да съзнавам кой е виновен за болестта й.. Може би при него щях да отида след като всичко свършеше.. Той щеше да е първият загинал заради яростта ми.. Ярост, която едва ли щях да мога да сдържам дълго.. Отново я повдигнах в прегръдките си.. Само при мисълта, че така можех да я носа до олтара тялото ми потръпваше от гняв, болка..

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 3:48 am

Бях се сгушила силно,а очите ми останаха затворени..
Усетих как нещо студено,нещо с железен вкус се бе изплъзнало от устните.
Аз кървях.. вътрешно. Стиснах очи и ги отворих,за да потърся неговите в тъмнината.
- Мили.. аз.. започва се.. - промълвих,давейки с в кръвта си,тази кръв..
- Аз.. ти направи прекрасен всеки миг от живота ми.. от както дойде.. Обожавам те.. - не можех да се надигна за да го целуна,а кръвта извираше от устните ми. Претъркулих се от здравата му прегърдка и тялото ми се строполи на кея,където от устните ми поръдлжаваше да се стима кръв,образувайки локва. ИЗвъртях главата си.
- Очите ти.. - промълвих още по-задавено,вече усещах че не мога да държа очите си отворени.
- Как стана.. как се влуших толкова бързо.. - започнах да говоря тихо на себе си.

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 4:02 am

Както си стоеше съвсем спокойно, сгушена като малко дете започна да се дави.. Можех да чуя затрудненото й дишане.. Можех да чуя и накъсаното й сърце..Аромата на кръв нахлу в лицето ми.. Очите ми се разшириха.. Какво ставаше !? Защо сега !? Хиляди въпроси се въртяха в главата ми докато тя просто се давеше в кръвта си.. Аз ли бях виновен..? Аз ли бях причинил влошаването й ? Паниката ме завладя напълно.. Можех да избягам от всичко, но можех ли да избягам от това което обичах.. Усетих как една сълза се стече по лицето ми.. Не знаех какво да правя.. Как да съкратя живота й ? Как да й помогна, за да не се мъчи ? Трябваше да взема решение и то веднага.. Сега или никога ? Можех ли да си позволя да я изгубя или предпочитах да живее като чудовище ? Решението трябваше да бъде взето независимо какво се случваше.. Без да осъзнавам какво върша отново бях прехапал китката си.. Кръвта се стече по кея смесвайки се с нейната..
- Бо.. Опитвай се да преглъщаш.. Моля те ! - извиках отчаяно.. Тя кимна немощно, а аз допрях китката си до устните й .. Можех да усетя болката й при борбата с кръвта.. Можех да усетя, че се дави.. Че ще я изгубя, но тя смело поемаше кръвта ми.. Когато пое достатъчно просто хванах главата й в шепи..
- Не плюй, любов.. Продължавай да поглъщаш.. !! - замолих отчаяно.. Тя изпълняваше борейки се със себе си.. Миг по-късно просто прекърших врата й.. Щрак.. Моята Бо вече не бе същата.. Просто не бе жива.. Дори не знаех дали ще се справи.. Дали е поела достатъчно кръв.. Дали е успяла да я задържи в системата си.. Напрегнато започнах да обикалям около нея чакайки да се съвземе.. Да чуя дъхът й.. Да видя някакъв признак, че може да е жива.. Бях шокиран.. Цялото ми тяло се тресеше.. Напрегнатите ми стъпки се чуваха из цялото пространство.. Приклекнах до нея галейки косите й..
- Хайде, Бо.. Моля те.. Събуди се малката ми.. - шепнех нежно около тялото й..

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 8:02 pm

Всичко беше толкова объркано.. Всичко бе започнало да ме боли,а кръвта продължаваше да изивра от устните ми. Изведнъж той отново прехапа китката си.. имаше сълзи по бузите.. сълзи за които аз бях виновна.
Той ме помоли да пия,но едвам усещах коя е моята кръв,но изпих доста..
След известно време той просто прекърши вратът ми. Цялоот ми съзнание,усещах как живота бавно си отива и на негово място се разполага най-удобно едно студена празнина. Усещах как всичко в мен гори,как стария ми живот изгаря.. Виждах една светлина.. светлина,която бе прекалено далеч за да стигна и когато осъзнах това просто спрях да се боря,предадох се на вечността която ме очакваше..
Отворих рязко очи,беше ли студено? Не усещах.. Всички звуци се струпваха върху мен,все едно стотина самолета бяха над главата ми. Извъртях глава за да потърся Чейс.
- Здравей.. - промълвих нежно,но всякаш.. не се усещаше тази нежност.

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 8:09 pm

Напълно се бях отказал.. Осъзнавах, че вече нямаше надежда.. Разочаровано сведох глава надолу.. Току що бях изгубил половинката си, любовта на дългия ми живот, а не чувствах нищо.. Само една огромна празнина.. Празнина, която щях да нося в себе си години наред.. Може би беше редно и аз да отида при нея.. Да сме заедно отвъд макар и да нямах душа.. Изведнъж се чу нещо звънливо.. Като глас.. Сякаш слушах песен.. Извърнах глава , а тя просто си стоеше там.. Гледаше ме.. Дишаше.. Макар и рисковано с рязко движени се спуснах към нея и я прегърнах силно..
- Добре ли си ?? Как се чувстваш ?? - попитах изненадано.. Все още не можех да повярвам, че въпреки всичко тя оцеля.. Знаех, че ще изпитва жажд.. Не се бях подготвил затова, но щях да й намеря кръв от някъде..

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 8:18 pm

Гушнах го много силно.. бях като оплашено зайче. Гласът ми беше по-различен.. кожата ми беше по-бяла..
Чак после се сетих че той ме бе попитал нещо :
- Чувствам се като оплашена зайче.. - признах си,а след това го гушнах още по-силно.
- Но.. съм .. жива.. - продължавах да говоря. Изведнъж нещо препяза мозъка ми.. Корема ми.. цялото ми тяло. бях жадна,но не обръщах внимание на това. Нямаше да позволя това да ме надвие.
Не исках все още дав куся кръвта.. защото по-този начин.. някак си все още щях да остана човек.. макар да не бях.
Погледнах го и изтрих сълзите му нежно :
- А ти.. как си мили?

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 8:27 pm

Погледнах я право в очите.. Очите които вече не бяха толкова нежни, а по-скоро някак кръвожадни.. Въпреки това тя говореше с такава нежност.. Можех да чуя дори мислите й.. Беше уплашена и то много.. Едва ли съзнаваше какво се случва.. Погалих нежно косата й и целунах челото й..
- Всичко ще се оправи, любов.. Обещавам.. - прошепнах нежно.. Знаех, че е и жадна.. Знаех, че съвсем скоро ще се наложи да пие от нечия кръв и аз определено щях да й осигуря най-доброто..
- Чувствам се като чудовище.. Освен това съм толкова объркан и едновременно щастлив..-обясних простичко в отговор на въпроса й.. - Съжалявам за това което направих, но от тук нататък избора е твой и аз ще го уважа.. Ти избери дали ще живееш като чудовище или ще умреш като човек.. - усмихнах се хванах ръката й която бе все още на бузата ми..

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 8:41 pm

- Ти ми спаси.. живота.. не си чудавоще.. - промълви тихо и го гушнах силно.
Целунах го нежно.. както винаги правех,макар че този път тялото ми потрепваше от страх.
Сега трябваше да се примиря с това че ще съм така,цяла вечност..
- Ще остана до теб.. ще се боря.. но няма да позволя да стана нещо ужасно.. - промълвих тихо,докато гледах право в очите му. Сега бяха още по-прекрасни..
- Обичам те.. и винаги ще е така. - погалих и двете му бузи.

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 8:47 pm

Всяко едно нейно докосване беше толкова непознато и някак приятно.. Горещите й ръце вече бяха с моята температура.. Топли.. Повдигнах се и внимателно й помогнах да стане.. Трябваше да вървим.. Времето течеше твърде бързо.. Трябваше да се погрижа за толкова много неща.. Това обаче щеше да стане утре.. Сега щях да се погрижа да остане жива..
- Няма да те виня ако предпочетеш смъртта, малката ми.. В началото ще убиваш.. Ще е трудно.. - усмихнах се съвсем спокойно.. Бях готов да я загубя ако тя го пожелаеше.. Нямах намерението да я задържам.. Може би за нея щеше да е по-добре..
- Обичам те ! - добавих накрая и отново целунах меките й устни..

Заглавие: Re: Cтария кей Пет Апр 29, 2011 8:54 pm

Вплетох пръсти в неговите.
- Обожавам те.. - целунах го и се усмихнах лекичко.
- Няма да се откажа.. няма де предпочета смъртта.. направих го.. но тя не ме прие. - говорех истината. Докато малко по-малко живота ме напускаше,светлината също си отиваше.
- Нека вървим.. на някъде.. и без това вече става сутрин.. - отбелязах и отново се усмихнах.
дали новият живот щеше да ми понесе? Щях само да се чудя..