При скалите

Дълго обикалях с мотора, не ме свърташе на едно място. Стигнах до плажа или по-скоро до скалите. Седнах на едната и изкарах цигара.
Телефона ми иззвъня, отново от офиса на Victoria's secrets..Ъххх никаква почивка.. Този път обаче реших да ги игнорирах и изключих телефона си. В същия момент усетих присъствие. Непознато.
На лицето ми се изписа голяма усмивка.

Огледах момичето, което се присъедини в компанията ми. Усмихнах се съвсем леко, когато тя ме поздрави.
-Здрасти. -Отвърнах и кръстосах крака, като направих повече място на момичето. -Какво прави момиче като теб само на такова място?
Облегнах се назад, гледайки новодошлата любопитно.

-Нужно ли е да съм с някого? -Усмихнах се и се загледах в морето. Искаше ми се да скоча от скалите в морето, но тя беше човек и щеше меко казано да се шокира от действията ми, за това се въздържах от това удоволствие. Огледах я и се усмихнах, като несъзнателно прочетох мислите ѝ. Май малкото момиче искаше да стане жена прекалено бързо?
-Хубаво е да си самостоятелен понякога. -Казах, почти несвързано с темата, за която говорехме. Беше по-скоро несъзнателен отговор на мислите ѝ.

Материализирах цигара и я запалих с поглед.
-Хибрид съм. -Казах съвсем спокойно. -Между ангел и демон.
Дръпнах от цигарата и се усмихнах доволно. Очевидно малката знаеше доста за нас или в противен случай просто знаеше за съществуването ни.
Намигнах ѝ.

-Не е толкова лесно, но пък наистина си има предимства. -Вдигнах рамене. Но просто.. просто не устоях на удоволствието да скоча от скалата във водата. Секунда по-късно вече бях на скалата.
-Изкушението е прекалено голямо. -Вдигнах рамене извинително и в следващия момент вече летях към бурните вълни. Нормален човек щеше да е мъртъв след такъв "подвиг", но аз бях просто.. мокра.
Изправих се на един по-голям камък и погледнах нагоре, към момичето.
-Връщам се! -Казах и в следващия миг крилата ми се повиха и полетях нагоре. "Кацнах" и седнах на мястото си отново. -Трябва да пробваш някой път, когато станеш митично същество.

-Аз съм Натали. -Подадох ръката си, след което крилата ми се прибраха. Кръстосах крака. -Неизбежно е да станеш, ако се въртиш около свръхестественото. А виждам, че ти си с познания за нас, "съществата"..
И все пак бях с мисия в този град и не трябваше да го забравям. Погледнах я и се усмихнах с кривата си усмивка.
-Особено около кръвопийците. Безсърдечните и прехвалящи се същества..

-Права си, не съм лоша. -Засмях се, след което я погледнах. -Всъщност зависи, просто няма смисъл да съм лоша с беззащитно същество като теб. Да не говорим,че трябва да намеря две такива,като теб и да ги защитавам.
Облегнах се назад и си материализирах нова цигара.. Всъщност беше трева, но на кого му пукаше? Изглеждаше като цигара в далечината.
Погледнах момичето.
-Ако знаеш прекалено много за нас, кръвопийците вероятно няма да са доволни. -Вдигнах рамене. -Трябва да се пазиш.

Тя наистина задаваше доста въпроси. За момент се почудих да ѝ отговоря ли?
-Просто трябва да намеря две човешки момичета. -Казах простичко и отново дръпнах от тревата. -Колкото до вампирите.. Зависи на какви си попаднала.
Толкова информация ѝ стигаше поне от моя страна. Погледнах димът, който се издигаше нагоре и сякаш докосваше небето. Това беше обаче илюзия, която хората често виждаха. Когато си митично същество виждаш само димът или само небето.. Но не и двете в обща картина.