Старият мост

Изведнъж усетих нечие присъствие зад мен.. Обърнах се рязко, а дъхът ми секна.. Погледнах я объркано, но секунда по-късно се усмихнах шеговито.. Може би се страхувах твърде много..
- Здрасти.. - казах дружелюбно и помахах с ръката си.. Не бях очаквала някой да дойде точно тук.. Мястото бе забутано.. Миг по-късно осъзнах, че момичето не ме познава..
- Аз съм Кейтлин.. усмихнах се и подадох ръката си.. Огледах преценяващо момичето.. Изглеждаше добре.. Леки къдри се спускаха по тялото й, а лицето й бе ангелско.. Подадох ръката си, за да се здрависаме все още с глуповата усмивка на лицето..

Замислих се за момент.. Не бях чувала много за Лонг Бийч.. Не бях чувала много за който й да е град и все пак това име ми бе твърде непонятно..
- Аз съм от Джаксънвил.. - усмихнах се.. Несъзнателно започнах да си играя с един кичур от косата си.. Не знаех защо, но момичето не каза нищо за себе си.. Най-вероятно вампирите бяха замесени..
- Колко време си прекарала в Лонг Бийч .. ?? - попитах любопитно..

Цели седемнадесет години там.. На колко ли беше жената с ангелско лице ?? Усмихнах се доволно и обърнах глава към нея..
- Живеех там през целия си живот.. Преместихме се наскоро .. Семейни проблеми.. - уточних .. Реших, че е безсмислено да споделям цялата семейна драма.. Едва ли щеше да повярва на някоя от думите ми..
- Ами ти ?? Имаш ли семейство ?? - попитах простичко..

Да, определено трябваше да спра с въпросите.. Или поне с личните.. Прехапах устна виновно и погледнах Елена..
- Съжалявам, не трябваше да питам.. - измънках недоволно подритвайки малко камъче.. Тя се надвеси над парапета и се загледа във водата.. Може би беше по-добре да не казвам нищо или поне в близките десетина минути..

Повдигнах едната си вежда объркано.. Мислех, че няма да й се говори с никого за каквото и да е.. Въпреки предположеният ми тя започна да ме успокоява с лека усмивка..
- Моята история не е много интересна, но щом искаш ще ти я разкажа.. - ухилих се.. Обърнах се така, че и аз да мога да виждам водата.. Положих лакти върху парапета и поех една дълбока глътка въздух..
- Родена съм през 1994 година.. Докато бях малка дядо често ми разказваше приказки с вампири, върколаци, ангели, демони и всякакви митични създания.. Бях много привързана към него и все още съм.. - признах.. - Когато съм била на три-четири годинки мама е избягала от вкъщи, за да ста... за да има любовна връзка с друг мъж.. - излъгах.. Истината бе, че не избяга заради мъж, а заради желанието си да стане чудовище.. Усмихнах се леко и продължих.. - Няколко години след това татко се самоуби.. Така и не разбрах защо.. Дядо казва, че всичко е заради мама, но аз не вярвам.. Когато бях на дванадесет мама се върна предполагам, за да ми вгорчи живота.. - измънках и надигнах ръкава си, за да докосна белега от добре подредени зъби.. - След този инцидент аз спрях да поддържам контакт с когото и да е.. Дядо се притесни и ето ни тук в близкото селце до Кърс.. Когато се заех с учението по-сериозно той предложи да се преместя по-близко до града.. Сега живея със съквартирантите си Ерик и Бо.. - добавих в заключение и отново покрих ръката си преди Елена да го е видяла..