Старият мост

Не можех да повярвам.. Мисълта, че е ангел ме успокои.. Може би ако беше вампир нямаше да съм толкова спокойна, но нали ангелите не нараняваха хора ??
- Значи, не си скара с баща ти ? - попитах простичко..
- Не си дошла тук, за да се разхождаш, нали ? - казах с упрек.. Можеше да ми каже в началото.. Нямаше да избягам, но и тя бе права.. Нямаше гаранция, че знам за свръхестественото..

Засмях се звънко заедно с нея.. Определено нямаше да пищя нито да бягам.. Ако не знаех за създанията просто щях да се изсмея..
- Аз ?? Да избяга ?? - ухилих се..
- Оуу .. И от кого бягаше ?? - попитах любопитно без да откъсвам очи от нея.. Бях се втренчила така все едно за пръв път виждах слънце..

Сега вече я разбирах.. Моето не беше добро сравнение и въпреки това знаех какво е да копнееш за нещо, а да не ти е позволено да го притежаваш.. Усмихнах се дяволито и поех дълбока глътка въздух подготвяйки се за следващия си въпрос..
- Защо просто не ги попита каква е причината да не те пускат.. ?? Може да е опасно за теб или .. ъм .. за околните.. - засмях се.. Всъщност едва ли на някой му пукаше за останалите.. Аз.. Аз бях загрижена за всеки, но това не означаваше, че ме интересува дали всички ще умрем.. Бях преживяла далеч повече от заслужените срещи със смъртта.. Не се боях от нея.. Не й когато преследваше мен..