Източната част на плажа

Още след пристигането в града реших да се поразходя с надеждата, че ще срещна някой приятен човек или каквото и да е същество, което да ме разведе наоколо.. Града беше страхотен. Е, вярно града не беше много голям, но какво пък.. това не ми пречеше да остана тук.. Надявах се да не трябва отново да бягам, защото това наистина започваше да ми омръзва.. Реших да не мисля за нищо и се разхождах с бавни стъпки по плажа като водата заливаше краката ми.. Мислите ми бяха прекъснати от нещо или по-скоро някой зад мен...

Денят е прекрасен и реших,
че ще е жалко ако не го оползотворя с една разходка по плажа.
Искаше ми се да се запозная с някой.
Докато се разхождах по плажа забелязах едно момиче.
Реших че е нова в града,защото не я бях виждала досега.
Дали да я заговоря или пък не?
-Здравей,как си?-да знам глупав въпрос но това първо ми додйде на ум.

Когато се обърнах зад мен имаше едно момиче.. беше човек и това се подушваше от километри. Стори ми се симпатична..
-Здрасти.. добре съм.. нова съм в града и..
Опа, бях забравила да се представя
-Всъщност аз съм Дулсе Мария
Усмихнах се

Ама и аз съм една не се представих.
-Приятно ми е да се запознаем.Аз съм Наталия-наистина ми е приятно,откакто приятелката ми беше заминала бях сама.
-И аз така си помислих-просто не изглеждаше да е от тук.
-Решила ли си дали ще учиш или с нещо друго ще се занимаваш-незнаех на колко е и затова реших да я попитам това.
Изглеждаше мило момиче.Стана ми симпатична.

-И на мен ми е приятно!
Усмихнах се приятелски на Наталия
-И всъщност не съм решила какво ще правя занапред.. Още не съм проучила възможностите за реализация все пак съм от много скоро в града..
Огледах се наоколо
-Вероятно ще остана за по-дълго време.. тук изглежда страхотно място..

Наистина градът беше много красив.
-Ще се радвам ако останеш за по-дълго-наистина
ми бе симпатична и имам желание да станем приятелки.
-Сама ли си дошла или с някого-не че бях любопитна,но ми
се искаше да знам.

-Сама съм..
Надявах се да опозная повече хора както и да разгледам града
-Ще ме разведеш ли по-късно из града?
Стана ми интересно дали тя знаеше, че съществуват вампири или други същества.. Нямах намерението да се разкривам пред нея, но все пак ако наистина станехме приятелки можех да и кажа стига да бях сигурна, че тя няма да каже на никого.. Имаше начини да се оправя ако все пак ме издаде, но не исках да прибягвам до крайности..

Стори ми се странно,че е сама,но това си беше нейна работа и неисках да и се бъркам.
- С удоволствие.Имаш ли предпочитания къде да отидем?-решех да я попитам какви предпочитаня има.Незнаех какво харесва и затова я оставих тя да избере.
За момент ми се стори някак си различна от нас,но бързо прогоних тази мисъл.

-Не, нямам.. оставям се на твоята предценка..
Засмях се и усетих, че има някакви колебания.. реших да я изпробвам като се надявах тя да не се усети
-В града от който идвам съществуваха разни поверия за разни същества.. същества които не са като хората.. малко се вманячих в тази тема, защото обичам всякакви митове и легенди.. та, тук има ли някакви легенди или митове за свръхестествени същества?

Погледна ме така сякаш искаше да ме пита нещо,но в същото време и да ми каже.
-Ако искаш да отидем в бара-отдавна не бях ходила там и ми беше интересно дали нещо се бе променило.
Незнам защо ме пита такива неща,но реших да и отговоря.
-Аз много не вярвам в подобни неща,но моята баба преди ми разказваше,че тук са живяли вампири и дори че продъжава да живеят-незнаех дали трябва да и разказвам тези легенди,но и имах вяра.
-А ти вярваш ли че има вампири-беше глупав въпрос но ми беше интересно какъв щеше да е отговора.

-Добре, да отидем в бара
Едно питие нямаше да ми се отрази зле още повече когато съм в добра компания, а и щях да разбера повече за града и жителите му
-А за вампирите.. мисля, че всичко за тях е голяма фантасмагория..
Реших да отбия темата, защото научих достатъчно ако разпитвах още може би тя щеше да се усети
-Съжалявам, че те питах такива неща, но ми беше интересно..

Отново стана вечер.. реших да понапазарувам, но някакси се озовах на източната част от плажа с покупките. Оставих ги на една страна, седнах на пясъка и се загледах в морето. Имаше вълнение, нямаше никой друг наоколо.
Излегнах се назад, като затворих очи. Щях да постоя малко и после да се прибера обратно.
Изведнъж усетих как някой е наблизо, но нямаше да се изправя, щях да изчакам да дойде и да видя кой е.

Както винаги Натали беше излязла и явно се беше отплеснала някъде.Реших да се поразходя .. така и така нямаше какво да правя.Имах чувството че ще намерия Натали на източната част на плажа .. затова се запитъх на там .. и естествено не се лъжех.Тя беше легнала .. а аз се приближих към нея.Седнах на пясъка до нея.[b]

Отворих очи и се усмихнах.
-Да ме няма за час и вече се притесняваш? -Засмях се, като го придърпах съвсем леко за целувка. Той се озова върху мен, а аз прокарах ръка по гръдния му кош.
Да, определено ми харесваше да усещам дъхът му върху лицето си. Цялата настръхнах, но се стремях да не го показвам по никакъв начин.
-Как ме намери? -Попитах и се загледах в хубавите му очи.

Погледнах я като ръката ми се плъзна по бедрото й.
- Какте намерих ?- засмях се
- Беше лесно да се досетя ... къде може да е любимата ми жена ! - казах като я целунах.
Преобърнах я така че тя да е отгоре ..
- И сега какво ? - попитах я .

Бях върху него, погалих нежно бузата му. Целунах устните му и се излегнах върху тялото му.
-Какво ти се прави? -ПОпитах, без да спирам да целувам врата на моя съпруг. -Все пак си имам задължения, като съпруга.. кажи ми дали искаш да ги изпълня сега? На плажа?
Облегнах глава на гърдите му и се усмихвах, като взирах очите му.

Усмихнах се ...
- На плажа ? - засмях се
- Не бих отказал .. - казах като ръката ми се качи нагоре и мина по гърбът й надолу
- Както гледам дрехите са ти в повече май ? - усмивката ми стана все по широка

Погалих устните му с пръст и се изправих. Бавно събух обувките си, след това и линът. Останах само по корсет и бельо.
-Искаш ли да се погрижиш за останалата част, съпруже? -Казах, като седнах върху ннего. Започнах да огъвам тялото си, като го изкушавах да не разкъса дрехите ми и го знаех много добре.
-Е?

Нещата които правеше Натали .. страшно много ме изкушаваха да не я награбя веднага.Колкото и да се опитвах .. не се получаваше .. винаги правеше така.Придърпах я към себе си и я целувах по продължително.
- Искаш да разбереш какво става след е ?- засмях се.
Набързо махнах всичко което беше по нея ..

Озовах се без дрехи по себе си, започнах да го целувам страстно и да махам неговите дрехи, но скоро се озовах под него.
-Отново искаш ти да ръководиш положениетом а? -Засмях се, като се сгуших в него и притиснах тялото си в неговото.
-Искам да знам какво ще се случи след "е". -Допълних, шепнйки в ухото му, като захапах лекичко възглавничката на ухото му.

Ръцете ми се разхождаха по тялото й ..
- Какво ще стане след "е" .. -кратка пауза докато ръцете ми не минаха вежду краката й.
- Нека да помисля ... - усмихнах се леко и с два проста проникнах в нея .
- Това е само началото мила .. -казах на ухото й.

Простенах тихо, като започнах да огъвам тялото си от удоволствието, което Деймън ми доставяше.
-Деймън.. -Измърках тихо, като прокарах език по врата му и ръката ми се спусна надолу и напипа достойнството му и започнада се движи.
Усмихнах се леко.
-Обичам те.

Усмихнах се когато тя каза че ме обича.
-И аз теб мила .. - казах като с прости проникнах по дъблоко в нея.
Ръката и не спираше да се движи.Подлудяваше ме по този начин.Преобърнах я така .. че тя да е отгове.Надигнах я и вече бях проникнал в нея.Ръцете ми се дигнаха нагоре към гърдите й.

Простенах силно и започнах да движа тялото си бързо, без да спирам. Харесваше ми всичко, което правеше с мен.
Надвесих се над него и целунах устните му страстно, като усещах как по тялото ми сякаш имаше ток..
-Ох,Деймън.. -Изстенах толкова силно, че сигурно ме бяха чули много много хора, но не ме интересуваше. Облегнах тялото си върху неговото.

» На плажа
» Тъмната част от гората