Източната част на плажа

Не можех да удържа стоновете си, не спирах да се огъвам, да стена и да галя главата му. Доставяше ми огромно удоволствие-никой не можеше като него.
-Ох, Деймън.. Обожавам те.. -Стенех с всичка сила, като погалих главата му и го придърах нагоре и го дарих със страстна целувка.
Преобърнах го и директно започнах да му правя свирка. Целувах достойнството му, като езикът ми играеше, а ръцете ми се включиха.

Езикът ми се прокрадваше по цялата дължина, а след това и по топките му. Подсмихнах се палаво, като едната ми ръка започна да си играе с него, а аз вдигнах поглед към лицето на Деймън.
-Харесва ли ти? -Попитах, като целунах корема му и възнах езика си на мястото, където беше преди малко.
Харесваше ми да му доставям удоволствие с цената на всичко.

Проникна с нова сила в мен така, че усетих как тялата ни се притиснаха едно към друго.
Охках и стенех от удоволствие толкова силно..
-Не искам да спираш.. -Казах преди отново да изохкам. Нямаше да ми омръзне, без значение щяхме ли да сменяме позите или не.
ПОгалих бузата му, боже, толкова много го обичах.. На дали някога щях да имам чувства по-силни от тези към Деймън.

Целуваше ме, а аз не можех да спра да усещам тези вълни на удоволствие. Облегна се назад и прокарах ръцете по гърбът му, оставях следи от нокти.
-Тази вечер изпълнявам всичките ти желания. -Казах, за да му подскажа, че може да иска всичко от мен и аз няма да му откажа в никакъв случай.
Бях готова да го глезя, нали имах само 1 съпруг? Някои и това нямаха..
Движех тялото си в ритъм с неговото, като усещах дълбоките му прониквания, които ме влудяваха.

Извиках силно при новото дълбоко проникване. Преобърнах го, като се озовах върху него. Придърпах го и се получи така, че бях седнала в него, а той бе изправен до седнало положение.
Усмихнах се и погалих врата му, като облегнах глава на рамото му, започнах да се изтощавам, но нямаше да му го покажа. Бях на негово разположение, все пак бях само негова.
Затворих очи, продължавах да се движа, сушила тялото си в неговото.

-Само ако ти искаш! -Казах и притиснах тялото си в неговото с лека усмивка. Целунах устните му, като прокаарах ръка по гръдния му кош.. по неговите плочки.
-Ако ти искаш.. няма да спираме, докато не изчерпаме всички възможни места и енергия, с които разполагаме.. -Прошепнах в ухото му, като направих рязко движение, което накара и двама ни да простенем леко.
Целунах врата му, но отново се облегнах леко, за да събера енергия.

Сгуших тялото си в неговото и се отпуснах, затворих очи. Погледнах го.
-Хареса ли ти? -Попитах. Целунах бузата му и продължих да го гледам. Съвсем малко почивка ми трябваше и щях да продължа да го правя щастлива.
Направих му смучка на врата и се отпуснах щастлива. Лекият вятър подухване, а тъмнината ни обгръщаше.

Прокарах ръка по тялото му. Излегнах се назад, като го придърпах.
-Какво мислиш за децата? Като цяло? -Попитах, като галех леко бузата му и не спирах да се взирам в големите и сини очи на вампира.
Не знам дали беше редно да го питам за това, но не бе тайна, че някой ден щях да се радвам да има продължение на моя род. Разбира се, знаех, че Деймън не си падаше от тези, които плачат за деца и за бебешки колички, но трябваше да питам.

Погледнах го и се усмихнах.
-Така ли? И коя е тя, защото не мисля, че се познавам с нея. -Подсмихнах се, като обвих крака около него и целунах бузата му.
Деймън Салваторе да обича някого.. всъщност не бих си представяла, че би го казал, но той го бе споменал по рано, докато се чукахме.. Дали заради секса?
Погледнах корема си с лека надежда, но знаех, че може би нямаше да се случи това, на което се надявах толкова много.

Засмях се заедно с него и го целунах. Тъкмо целувката се разгорещи, когато усетих някакво странно помръдване и застинах на едно място. в началото нямах представа какво точно усещам, но после същото нещо се повтори още един път и зениците ми се разшириха.
-Деймън.. -Казах препълнено с вълнение. Усетих как погледът ми се премести от очите му към собствения ми корем.

Прочетох мислите му без да искам. Усетих как започнах да се паникьосвам.
-Нищо.. Нищо.. -Започнах да говоря по-бързо и помръдването в мен се повтори за трети път, но малко по-силно.
Премигвах.. Опитах се да си втълпя, че само ми се струва, но в деаствителност нещо се случваше с мен.
-Н.. нищо. -Заекнах, но вече си личеше, че нещо се случва, дори аз знаех, че си личеше паниката, изписана по лицето ми... Паника, че мечтата ми се сбъдва и не знам как Деймън щеше да реагира.

-Аз.. -Започнах и погледнах корема си. -.. Кълна се, че нещо помръдна, Деймън..
Изправих се до седнало положение, като докоснах корема с върха на пръстите си.
-Не мисля, че ми се е сторило, защото го усетих 4 пъти.
ПОгледнах Деймън, като в погледа ми се четеше лек страх от това как ще реагира той, какво ще каже..
Очите ми търсеха в неговите отговора на многото ми въпроси.