Местенцето на Натали & Деймън Салваторе

Погледнах Бо и след това земята.
-Отиди... аз.. все тая.. -Влязох в банята и заключих. Седнах във ваната и прегърнах краката си отново. Продължих да се взирам в нищото, без да мисля. Без да правя каквото и да било.
Просто стоях. Ей така. Както никога преди.

Усещах, че Деймън ме погледна, но аз продължавах да лежа. Не можех да помръдна.
-Не се извинявай.. -Казах тихо и стиснах очи, като погледнах ръцете си, които почти бяха се оправили. Но не това не можех да забравя.
Погледнах Бо и се усмихнах. Изправих се леко. Подпирайки се тръгнах към вратата, като, когато достигнах до Деймън му се усмихнах леко. След което тръгнах бавно по стълбите и отидох в кухнята, където започнах да мия кръвта от ръцете си.

Погледах Бо и се усмихнах, като я хванах за ръцете леко.
-Виж, Клаус ще се върне. Този път обаче.. или ще умра или ще отстъпя. -Казах. -И в двата случая искам много да се пазиш.. И да пазиш брат си.. -Погалих едната ѝ буза и се усмихнах, като я прегърнах. Затворих очи,но виждах само момента, когато Клаус махаше дрехите ми и заби камите в ръцете ми. Отворих рязко очи. Поех въздух и пак погледнах Бо. Погалих челото ѝ, след което надигнах блузата, за да видя корема си. Проклятие. Нямаше да се опраи скоро.

Погалих бузата ѝ.
-Спокойно. -Усмихнах се и хванах ръката ѝ, качихме се горе. Влязох в банята, като Деймън беше там. Опитах се да се усмихна, но не се получи. -Хей.. добре ли си?
Каква ирония.. Аз питах НЕГО дали е добре, след като реално не виждах причина да е зле. Трябваше да се радва.. Нали бях преживяла нещо лошо. Тези неща предполагам му носеха щастие.

Деймън не отговори на въпроса ми, което малко ме изнерви. Влязох в саята, където бяха двамата с Бо. Бях чула мислите му, появих се пред него.
-Знаеш ли, понякога ми иде да ти забия не един, а няколко шамара. Обичам те, което трябваше да си го разбрал до сега. Пука ми. От както те познавам ми пука. Но не бих казала същото за теб.
Никога не бих му казала това, но ето, че гнева си каза думата. Подпрях се на стената, като усетих как краката и ръцете отново ме заболяха.

-Да, свърших. -Казах и седнах на земята, като обгърнах краката си с ръце и се загледах в земята. Погледнах пода, където още имаше малко кръв. Въздъхнах, тялото ми все още трепереше.
Не исках да поглеждам Деймън. Знаех, че не разбира, че не му пука и че няма никога да почувства същото унижение.

-Какво така? -Погледнах го любопитно. Нямах представа какво се опитваше да направи: дали да смени темата или просто искаше да говори (както винаги правеше).
Погледнах и Бо, тя се беше загледала някъде и очевидно нямаше намерение да се включи в нашия и без това странен разговор.
Да говориш с Деймън? Не вярвах, че е възможно, след като той мислеше предимно за секс.

Хванах възглавницата.
-Дръж си главата и любопитството далеч от моята глава. -Казах тихо. Замерих го с шибаната възглавница и легнах на леглото.
Не знаеше как да се държи мило поне за момент, но какво очаквам от говедо, целящо единствено и само да вкара някого в леглото си.
Усещах, че гнева ми дойде в повече. Главата ми щеше да се пръсне.

Хванах възглавницата и го уцелих.
-Какво искаш? -Казах нацупено и се обърнах към него. Понякога ме изкарваше от нерви, но точно сега всичко ми изглеждаше по-скоро на игра.
И все пак какво можеше да стане толкова освен или да си го иззкарам на него или да .. ами да го набия.
Но второто беше по-малко вероятно в момента.

Завъртях очи и с поглед изгорих възглавницата.
-Нещо друго да имаш да подхърляш? -Попитах иронично, след което се обърнах с гръб към него. Задник.
Но мамка му беше си секси задник. Мамка му как можех да мисля за това? Нещо ми беше сбъркано?

Обърнах се към него и за миг се подсмихнах.
-Какво очакваш? Да викам и да скачам от радост? -Казах с престорен ентусиазъм. Скочих и го целунах. -Така ли? Или направо да те съблека? М?
В същия момент отново си легнах. Нямаше да се занимавам с "опитите" му да ме "развесели", които май се превръщаха в негово забавление.