Местенцето на Натали & Деймън Салваторе

Нацупих се.
-Познаваш ме, но и аз те познавам. -Изправих се и го бутнах на стената, като се усмихнах съвсем леко. Целунах го, като ръцете ми се спускаха дръзко надолу. -Няма да си тръгваш още нали?
Попитах, докато ръката ми се беше смъкнала до "достойнството"му.

Засмях се.
-Какво искаш да кажеш с това? -Повдигнах вежда. -Все същият егоцентричен женкар си и това ми харесва.
Облякох някаква нощница и слязох долу сипвайки си бърбън и седнах на едното канапе, кръстосвайки крака.

Седнах на другото канапе взирайки се напред.
-Ще го изкормя, ще го изгоря, ако трябва ще му забия главата на кол.. -Говорех сякаш повече на себе си, треперейки от гняв. Хванах чашата но тя се счупи в ръцете ми и започнах да изкарвам нервно стъкълцата от ръката си.

Облегнах се назад, защото все още бях гневна.
-Кучият син ще си го получи. -Измърморих и дигнах Бо, като я занесох в гостната. -Ти спи..
Седнах на канапето в стаята й и затворих очи. Опитвах се да запазя самообладание за да не изляза и да не го намеря. После те щяха да ме намерят лесно и да ме убият, знаех го.

Гушнах я и ни завих.
-Спи..Аз съм тук.. -Прошепнах й, като я галех по главата. Милата ми Бо. Целунах устните й леко, за да я успокоя, като допрях челото си до нейното.
-Аз и Деймън сме тук, спокойно. -Погледнах Деймън, след това отново си гушнах Бо и се усмихнах леко и двете се унесохме.

Седнах на канапето.
-Ти ми кажи? Измъкна ме от моминското ми парти. -Засмях се, като се облегнах назад, сваляйки високите обувки.
Материализирах чаша с бърбън в ръката ми, като отпих бавно от нея, след което погледнах Деймън.

Замислих се и след кратко мълчание, проговорих.
-Сългасна. -Казах усмихнато. Беше мой ред, замислих се какво да го попитам. Кръстосах крака и отново отпих от бърбъна. -Помниш ли в кой месец се запознахме?
Погледнах го предизвикателно. Аз помнех и именно това ме караше да се усмихвам дяволито.

-Честно казано.. Не си спомням. -Вдигнах рамене, след което се изправих. Знаех, че каквото и да кажа, щеше да е грешен отговор. Подсмихнах се, като свалих бавно ципът на тясната черна рокля и тя се спусна надолу, а аз останах по бельо, мрежести чорапи и.. това е..
Усмихнах се, като седнах обратно и кръстосах крака.
-Помниш ликога ти ударих първия шамар? -Засмях се.

-Колебая се между пиенето и секса. -Засмях се. -Може би пиенето?
Погледнах го въпросително и се изправих, подготвяйки се да избере кое да сваля първо. Усмихвах се палаво, като кръстосах ръце и наклоних глава на една страна.
Определено бракът ни щеше да е повече от интересен.

Усмихнах се, като съвсем бавно се приближих.
-Не предпочиташ ли да си избереш горе или долу да сваля първо? -Усмихнах се, като го огледах. Боже, бъдеият ми съпруг беше повече от секси.
Наведох се, като оставих между лицата ни изключително малко разтояние, което нажежаваше обстановката допълнително.

-Моят дързък и изобретателен Деймън. -Подсмихнах се, като бавно свалих сутиена. -Останалото ще свалим в моята, скоро нашата, стая.
Бавно закрачих по стлбите, като оставих пътечката от дрехи зад мен. Обърнах се и с поглед подканих Деймън, въпреки, че бях сигурна, че не му трябваше много подкани, за да дойде.