Първи масов роулплей

Залата беше препълнена от жители на градчето. Масите бяха украсени с цветя, а келнерите, oблечени в черно и бяло разнасяха подноси с алкохолени напитки.

С Нат доста обикаляхме по магазините докато най-накрая не си избрах една къса тъмно лилава рокля. Лично на мен много ми допадаше.
Залата беше пълна с жители на градчето,а самата зала беше прекрасно украсена и подредена. Зачудих се дали ще срещна Ерик,бяхме говорили единствено по телефона,но не го бях виждала.
Взех си една напитка от един поднос и започнах да се оглеждам за познати лица.

Ерик нямаше намерени кой знае колко да се подготвя. Сложи един черен, елегантен костюм с розова вратовръзка. На лицето си беше сложим маска, която закраваша половината му лице. Набързо беше оправил косата си и се метна в колата. Спря отпред и подаде ключа на пиколото. Влезе бавно и усети множество погледи върху себе си. Направи си каше до една колона и се облегна до нея, като взе напитка от сервитьора

Едно доста интересно момче влезе през входа и се опря на една колона..
Бях близо до тази колона и се подсмихнах.
Застанах пред него и казах :
- Един танц? Не приемам отказ. - казах все така усмихнато. И да откажеше все щях да го завлеча на дансинга.
Загледах го в очакване на отговор.

Първият ми ден в новия град. Хората бяха нови, кръвта ухаеше по различен начин, даже въздуха бе различен. Как толкова можеше да бъде различно едно градче като това? Дали имаше други като мен?...Може би, ние точно в такива местенца се криехме.
Пристъпих в залата на бала, който щеше да се състои. Тя не беше толкова кичозна, както по принцип бяха залите на баловете. Цветовете на стените, на покривките, даже и на пода си похождаха...тук определено ми харесваше.
Роклята, която бях облякала бе къса и в изчистено черно. Това просто бе стилът ми. Не харесвах дългите рокли, които само се закачаха на високите токове на обувките...Маската също не бе нищо особено, но поне на мен ми харесваше.
Насочих се към бара, където си поръчах някакъв коктейл, на който ни най-малко не знаех състава, но пък поне ми хареса.
Започнах да се оглеждам за познати лица. Естествено, нямаше...Просто си седях и скучаех, отпивайки бавно от октейла.

Бо Уест написа:: Едно доста интересно момче влезе през входа и се опря на една колона..
Бях близо до тази колона и се подсмихнах.
Застанах пред него и казах :
- Един танц? Не приемам отказ. - казах все така усмихнато. И да откажеше все щях да го завлеча на дансинга.
Загледах го в очакване на отговор.

Както си стоеше облегнат на една колона, изведнъж се появи жена, която го покани на танц. Ерик отдавна не беше ходил на такава забава. Мислеше, че попринцип на танц мъжете канят. Да той продължаваше да живее, векове назад.
-Добре, мис!
Каза той като нежно пое ръката й и двамта тръгнаха към дансинга. Песента беше бавна и му напомняше за живота му през Барока. Двамата се понесоха по ритмите. Не можеше да отрече, че жената, която държеше в обятията си, не може да танцува. Тя се отдалече от него, но продължаваше да го държи за ръката. Усети как ръката му се увива около нея. Бавно я понесе отново в такт с музика, докато не свърши парчето, а тя не се озова в нова поза. Ръката му поддържаше гърба й, а тялото й стоеше само на единия крак. Той приближи устни към ухото й и като проговори тя усети как дъха му се разхожда по шията.
-Красива сте.

Кейт ме задърпа към тях.Къщата беше доста голяма..След като се оправихме отново ме задърпа на някъде.Стигнахме до някаква сграда и влязохме вътре.Беше толкова добре украсено и подредено и всички бяха с маски.Дойде един келнер покрай нас.Взехме си питиета и се сляхме с хората вътре.

Той определено можеше да танцува удивително добре.. И определено студената му кожа показваше че не е човек. Усмиханх се широко и също доближих устни до ухото му :
- А вие танцувате чудесно.. За красотата ви,никой не може да отрече - след това се замислих гласът ми беше познат. Това беше Ерик! Още по добре. Друго песен започна,песен изискваща телата ни да са прилепени.
С удоволствие прилепих тялото си към неговото и казах :
- Ще имаме доста време да танцуваме в къщи.. не мисля че мога много добре. - казах с лека загадка,а после реших да продължа :
- Аз съм Бо. Едно от момичетата което ще живее при теб.

Бях тук. Знаех, че може да срещна познати или непознати лица. Можех да срещна и врагове и все пак дойдох. Къса черна рокля, токчета и малка чантичка.. Нима имаше нещо изненадващо? Типично в стилът ми.
Взех си чаша, която беше с уиски.. Става.. Отпих и се отпуснах. нямах представа какво следва от тази вечер: оставаше само да стоя и да се наслаждавам. И да пазя.

Ерик замръзна. Тя беше жената, с която трябваше да живее. Щеше да бъде трудно. Искаше още сега да я хване и да я положи на някоя маса и да я чука няколко часа подред. само при тази мисъл очите му светнаха.
-С удоволствие ще ви уча да танцувате.
Каза вампира като беше доволен от танца.
-Аз съм господин Нортман!
Каза той като целуна ръката й. Успя да изгони мисълта за голото й тяло и продължиха да се носят по вълната на ритъма

Усмихнах се и се поклоних съвсем леко пред него. Нали така се е правело едно време по такива балове?
- Приятно ми е да се запознаем господин Нортман! - лека усмивка премина по лицето ми,а след това целунах бузата му като мил жест за това че прие да танцува с мен.
Продължихме да танцуваме.
- Предполагам че тези очи са видяли много.. - казах взирайки се в очите му,а й също така показвах че усещам че не е човек като мен.

След дълго приготовление с Ел най-накрая успяхме да стигнем до бала с маски.. Не успях да разпозная почти никого.. Може би не исках.. Прокарах ръка през косата си с цел да я пооправя и се усмихнах оглеждайки всеки един от гостите.. Забелязах Ерик да танцува с Бо.. Обърнах се към Елена, която вече взимаше питие от случайно минаващия келнер.. Аз взех от нейния пример и грабнах първата, пълна до горе чаша с алкохол.. Отпих бавно от течността.. Не пиех за пръв път и въпреки това не обичах да го правя.. Водеше до твърде нежелани последствия..
- Ако искаш върви се позабавлявай с някое момче.. Аз ще остана тук.. Ще те наглеждам.. - изкикотих се и отново отпих от чашата настанявайки се на един стол..

Влязох в залата.Беше препълнена.Пръвото нещо което направих беше да отида на бара и да си поръча нещо.Докато чаках бармана да ми донесе питието огледах наоколо.Не след дълго чашата беше пред мен и аз я изпих на екс.

Бо Уест написа:: Усмихнах се и се поклоних съвсем леко пред него. Нали така се е правело едно време по такива балове?
- Приятно ми е да се запознаем господин Нортман! - лека усмивка премина по лицето ми,а след това целунах бузата му като мил жест за това че прие да танцува с мен.
Продължихме да танцуваме.
- Предполагам че тези очи са видяли много.. - казах взирайки се в очите му,а й също така показвах че усещам че не е човек като мен.

-Видели са много, но малко красавици като вас.
Каза той като отново взе 2 чаши от келнера. Една я подаде на Бо, а от другата отпи.
- Миришеш на Натали.
отсече той като сбръчка нос. Огледа се в залата и усети присъствието й. Освен двете хубавици, се бяха появили още няколко. Ерик облиза долната си устна и се усмихна. Днес явно беше щастливия му ден

Погледнах я и казах:
- Ъмм..ами аз мисля да поразгледам..
Усмихнах се.
И тръгнах напред.

- Тя ми е нещо като пазител. - усмихнах се на Ерик и отпих от чашата си.
- А пък и.. дълга история. - казах и се огледах. Видях някакво момче на бара,имаше ми нещо познато във физиономията му.. Но не знех какво. Погледнах Ерик.
- Тук има доста красиви момичета.. ако искате няма да ви задържам повече. - усмихнах се още веднъж. Можеше да съм човек,но не бях лепка. Не ми се щеше да го пускам..
Целунах го доста бавно и накрая го погледнах.

Ерик се подсмихна.
-Лесно се предавате. Не ми харесва!
Каза той като се усмихна и се облегна на колоната като очите му продължаваха да се разиграват по тялото й. Облиза долната си устната си и я придърпа към себе си.
-А срамежлива ли сте“
попита я той като бавно пусна ръката си по гърба й и нежно стисна задника й.

- Ако бях срамежлива едва ли щях да стоя пред вас и да очаквам да ме целунете нали така? - казах и се усмихнах дяволито.
Нямаше толкова лесно да му се дам. Отдръпнах се от нежната му хватка и взех едно питие. Отпих от него и се усмихнах.
- Но както казах.. имате голям избор от красавици,а за красив мъж като вас все ще се намери някоя хубавица.

Ерик започваше да се ядосва. Взе питието й и го остави на таблата на бармана. Хвана момичето като я притисна към стената и я целуна страсно. Езиците им се заиграха. Вампира приключи целувката като я погледна и каза:
-Ако не исках да се занимавам с вас щях да ви откажа на танца.
След което изкара едно кутия с цигари и си запали една като видя, че момичето продължаваше да стой до стената:
-Е ?

Ефекта беше точно такъв какъвто исках. Приближих се към него и го целунах още по-страстно.
- Точно отговора които желаех да чуя. - притиснах го към себе си и продължавах да го целувам страстно.
След известно време казах :
- Е.. ваша съм съм за тази нощ,явно е че красотата ви може да плени всяко едно момиче. - подсмихнах се и зачаках да видя какво ще направи.

-Според мен няма да е само за тази нощ, имам такова предусещане.
Каза Ерик, тръскайки в пепелника. Продължаваше да я изпива с поглед. С нея щеше да действа различно. Първо щеше да я опознае и после щяха да минат към акта. Все пак беше твърде красива.
- Е мисис откъде сте.
попита я той като седнаха на една маса.

Кръстосах крака и започнах да говоря :
- Не е толокавя увлекателна.. моята история. Майка ми е била вампир,години наред. Има син,които не познавам. Изоставила ме е когато съм била бебе и баща ми ме отгледа с огромно нежелание. От него знам че имам сестра,която също не познавам. Натали,момичето което явно познавате е моя приятелка от много време.. Живеех с нея,а тя ме пазеше от най-различни неща. Постепенно реших че искам да се занимава с дизайнерство. Така че.. нямам определен дом. Сега този град е мой дом. - усмихнах се мило на Ерик и казах :
- Ами вашаат история? Сигурна съм че е по-интересна от моята.. все пак аз съм просто едно скучко момиче,отпих от питието си и го загледах. Очите му.. бяха наистина много,много красиви.

-Ами не обичам да разказвам за себе си. Когато отиде вкъщи сама ще разберете.
Каза той като продължаваше да я наблюдава. Не беше толкова уверена за колкото се представяше. Явно Натали, хибрида, беше нейния пазител. Лошо, нямаше да може да използва Бо като подвижна, секси кръвна банка. Лицето му придоби тъжна гримаса, беше още по-красив. Отпи от скоча си и загаси цигарата.
-А на колко си?

- На двадесет съм. - казах кратко и просто.
- Също не обичам да разказвам историите си. Не желая някой да ме съжалява или нещо подобно. - просто отбелязах и се усмихнах. Когато направи тъжната физиономия,някак стана още по-красив.
- Честно казано вече съм била на косъм от смъртта много пъти за да се вълнувам от нея. Но Нат настоява да ме пази.. - приближих се малко по-близо до него и казах :
- Доста трудна съм за опазване,както и за задържане. - усмихнах се мило на джентълмена.
- Ами вие на колко сте или предпочитате да не споделяте?

-Ами, хъм на около 2015, мисля.
Каза той като се усмихна.
-Вие може да се трудна за задържане, но на мен всичко ми писва лесно, ако не ми хване погледа.
Добави той самоуверено, без да му пука от нищо и от никого. Все пак беше си бая старичък. Радваше се, че нямаше проблем със ставите