Първи масов роулплей

First topic message reminder :

Залата беше препълнена от жители на градчето. Масите бяха украсени с цветя, а келнерите, oблечени в черно и бяло разнасяха подноси с алкохолени напитки.

Люк Мъри написа:: Реших да се размърдам.Все пак никой няма да дойде при мен,ако сам не отида при него.Започнах да оглеждам мястото и да се чудя на акъла си,как се реших да дойда.Изпих бирата и взех нова.
Тръгнах между хората.на няколко крачки от масата с алкохол се сбутах с едно момиче.Браво на мен,не стига,че нямам компания,а и сега ще си намеря врагове.
Веднага започнах да се извинявам и да я питам дали е добре.Тя ме увери,че всичко е наред,и успях да си въздъхна.
-Здрасти,аз съм Люк! - представих се на момичето и отпих от бирата,вече по-спокоен.

-Аз съм Лия...-казах и също се усмихвах, прехапвайки устна, бях си срамежлива....-Доста е препълнено,а?
Момчето бе доста високо, което ме караше да се радвам, че съм си сложила обувки с висок ток.
-Сам ли си?-попитах, като отпих от пунша, който си бях взела точно преди да се спъна...
Ноща бе топла, което ме изненадваше. Гледах как хората танцуваха и се веселяха, което ме караше още повече да харесвам бала...Обичах да гледам щастието на хората, въпреки, че аз рядко бях щатлива.

Почувствах се малко по - добре,че тя разговаря с мен.Лия ме попита дали съм сам.
-Напълно сам съм. - отговорихаз и повдигнах рамене. - Не познавам много хора от партито,всъщност не познавам никой.Само организатора. - обесних аз и изпих бирата си.
Оставих чашата,щях да се спра малко.Не исках да се напивам толкова скоро.Усмихнах се.
-Ти сама ли си? - попитах на свой ред.Може би беше сама,защото ако имаше кавалер,сега нямаше да е тук с мен.Честно да си призная,много малко момичета искат да са с мен.Незнайно защо,но всички си имат гаджета.Само аз все още си нямам.

Люк Мъри написа:: Почувствах се малко по - добре,че тя разговаря с мен.Лия ме попита дали съм сам.
-Напълно сам съм. - отговорихаз и повдигнах рамене. - Не познавам много хора от партито,всъщност не познавам никой.Само организатора. - обесних аз и изпих бирата си.
Оставих чашата,щях да се спра малко.Не исках да се напивам толкова скоро.Усмихнах се.
-Ти сама ли си? - попитах на свой ред.Може би беше сама,защото ако имаше кавалер,сега нямаше да е тук с мен.Честно да си призная,много малко момичета искат да са с мен.Незнайно защо,но всички си имат гаджета.Само аз все още си нямам.

-Също съм сама...-отговорих. Беше късмет, че съм открила някой, който също като мен е сам и не познава никой.-Нов ли си в града?-предполагах, че е нов. Ако беше от по-дълго тук вероятно щеше да познава все някой, тук хората бяха дружелюбни. Е, поне така мислех.

-Да,нов съм! - обесних аз.
Вероятно щях бързо да се приобщя,като продължавам да ходя на подобни партита,но точно сега не ми се общуваше с много хора.Лия ми беше предостатъчна за момента.
-С какво се занимаваш? - попитах я аз.Все още не бях решил с какво да се занимавам,затова щеше да ми е интересно да ми даде някой съвет на къде да се насоча.Стига да не се окаже ученичка.Приближих се малко към нея и се усмихнах.

Люк Мъри написа:: -Да,нов съм! - обесних аз.
Вероятно щях бързо да се приобщя,като продължавам да ходя на подобни партита,но точно сега не ми се общуваше с много хора.Лия ми беше предостатъчна за момента.
-С какво се занимаваш? - попитах я аз.Все още не бях решил с какво да се занимавам,затова щеше да ми е интересно да ми даде някой съвет на къде да се насоча.Стига да не се окаже ученичка.Приближих се малко към нея и се усмихнах.

-Ами...-започнах аз.-С нищо особенно.Местя се от град на град, но тук
смятам да се задържа по-дълго, харесва ми. Всъщност...-въздъхнах.-Все
още е водя нещо като ученичка, защото ме превърнаха, когато бях на
седемнайсет. След това завърших, но си оставам на седмнайсет. Иначе съм
на двайсет.-дали сега щеше да си тръгне? Не ми изглеждаше от хората,
които ще се занимават с "хлапачки" като мен.-А ти, с какво се занимаваш?

Значи все още е нещо като ученичка.Лично на мен не ми се занимаваше с малки момичета,но всъщност тя не беше точно малко момиче.Дори и да е на 17,тя си беше доста добра и не личеше,че е толкова млада и неопитна.Засмях се,а тя ме погледна учудено.
-Аз пък съм стар на 27 години и нямам никаква работа.Може да ме помислиш за някой разглезен чичко,но всъщност не знам с какво да се занимавам.Хората ми казват,че имам талант да танцувам и т.н.,но все още не съм решил на какво да се спра. - обесних аз.Сега очаквах да се отдръпне няколко крачки от мен и да се затича.Повечето хора,не искаха да общуват с хора като мен - без работа.

Люк Мъри написа:: Значи все още е нещо като ученичка.Лично на мен не ми се занимаваше с малки момичета,но всъщност тя не беше точно малко момиче.Дори и да е на 17,тя си беше доста добра и не личеше,че е толкова млада и неопитна.Засмях се,а тя ме погледна учудено.
-Аз пък съм стар на 27 години и нямам никаква работа.Може да ме помислиш за някой разглезен чичко,но всъщност не знам с какво да се занимавам.Хората ми казват,че имам талант да танцувам и т.н.,но все още не съм решил на какво да се спра. - обесних аз.Сега очаквах да се отдръпне няколко крачки от мен и да се затича.Повечето хора,не искаха да общуват с хора като мен - без работа.

Аз също се засмях и засиях, поне един човек разбираше, че годините не винаги са най-важни.

-Следвай мечтата си, това е най-важно. Ако ти хареса танцуването,
танцувай! Ако искаш да станеш адвокат или нещо от сорта, направи го! Ако
даже искаш да станеш мафиот, го направи.-в края на последното изречение
се засмях леко, но продължих.-Живота си е твой и други не трябва да
решават вместо теб...-погледнах го в очите, като също се приближих до
него...

Тя ми казва,да следвам мечтите си и да правя това,което ми се прави и да не се влиая от мнението на другите и това,какво мислят те.
С тези нейни думи,тя си спечели много симпатии.Усмихнах се приближих до нея.
-Искаш ли да танцуваме? - предложих аз,а тя се съгласи.Започнахме танца си.Попринцип обичах да танцувам,но тук беше пълно с хора,а аз започнах да се изчервявам. - Не ми каза защо си сама? - попитах я аз и се усмихнах. - Нямаш ли си гадже,или нещо такова? - засмях се аз и продължих да танцувам.Като се приближих още малко към нея.

Момчето ми предложи да танцуваме и аз очудващо даже за себе си приех.
Не можех да кажа, че Люк не танцуваше хубаво, защото си личеше, че може да го прави, но пък за сметка на това, аз бях ужасен танцьор. След като няколко минути танцуване, той ме попита защо съм сама и дали имам гадже...
-Не, нямам гадже, защото прекалено много пътувам, пък и не съм срещнала човека.-казах усмихвайки се и гледайки го в очите.-А съм сама, защото просто не познавам никого, пристигнах скоро в града...
Той се притисна по-близо до мен, което също ме накара да се усмихна.
-А ти? Имаш ли гадже?

Тя ми отговори,че не познава много хора и затова е сама.А след това зададе на мен същия въпрос.Засмях се.
-Моя отговор е същия! - усмихнах се. - Нямам гадже,а и не познавам много хора в града,тук съм от най - много една седмица. - обесних и повдигнах рамене.Отново се приближих до нея.
Не зная защо,но се чувствах много добре в нейната компания.Тя е страхотен човек и спокойно мога да разговарям с нея на всички теми.Изведнъж я почувствах доста близка.
Приближих се още малко към нея.Имах чувството,че ако се приближа още малко ще успея да я целуна,или поне да я докосна.Леко се изчервих от близоста и продължих да танцувам.
Бях изгубил всякаква връзка с главния мозък.Не знаех какво да я попитам,каква тема да започна.Просто стояхме много близо един до друг и танцувахме.Наслаждавахме се на момента.Вероятно след това празненство,повече няма да се видим.Времето ще ни раздели,а и тя сигурно ще се приобщи към друго общество,а аз ще трябва да бягам,защото съм вампир и трябва да бягам.А и когато изгубя контрол става лошо.Не исках да става така,искаше ми се да мога да потдържам връзка с нея,но това технически щеше да е невъзможно.

Той се приближи още повече до мен, но не направи нищо...Дали искаше да направи това, което и аз...да го целуна. Продължавахме да танцуваме, но усещах, че и на двама ни е неловко.
Прехапах устна...Желанието да го целуна ставаше все по-голямо, а накрая не издържах. Надигнах се на пръсти и го целунах.
Целувката не бе страстна...Бе повече плаха, а не дива...
-Съжалявам...-казах тихо и забих поглед в пода.

Вече наистина ми се искаше да я целуна.Може би заради близостта помежду ни или двете бири,но наистина исках да я целуна.Вече се канех да го направя,когато тя ме изпревари и ме целуна.
Целувката беше кратка и ми се стори много плаха.Явно тя не беше сигурно дали да ме целуне,дори и да го изкаше.Почувствах се страхотно.Целувката,дори и за кратко,ми хареса.Исках още една целувка,но не смеех да си я поискам.Тя каза,че съжалява и сведе главата си,загледа се в пода.
Въздъхнах.Не исках да се чувства лошо,при положение,че на мен ми хареса и то много.Повдигнах брадичката на момичето и я погледнах.Усмихнах се чаровно,след което се наведох и я целунах.В началото леко несигурно,но после по - страстно.Отдръпнах се лекичко за да я погледна.Тя ме гледаше учудено.Повторих целувката,но този път продължи малко по - дълго.
Приближих се към нея.
-Не трябва да се извиняваш за нещо такова... - започнах весело аз. - На мен тази целувка ми хареса...значи много за мен! - усмихнах се отново и отместих един кичур от косата на Лия.

...Не знаех как ще реагира. Дали щеше да кажа "майната ти" и да си тръгне? Дали пък щеше да каже само "не си мой тип" и отново да си тръгне? Няколко секунди не каза нищо, но най-накрая ме целуна, което ми хареса, много.
Аз го загледах очудено, защото не вярвах, че ще реагира така. След това последва още една целувка, която също ми хареса не по-малко от другите.
-"Не трябва да се извиняваш за нещо такова...на мен целувката ми хареса...значи много за мен!"-каза ми Люк, което ме накара да се усмихна, но пък все едно имах сценична треска, притеснявах се да не бъда отхвърлена.
-И на мен ми хареса...Ам, искаш ли да се поразходим?

Тя ме попита дали искам да се поразходим.
-Добре! - казах и двамата тръгнахме.Не бях виждал лицето на момичето от маската и силно се надявах сега да успея да видя лицето на Лия.Харесваше ми характера на момичето и това как се държеше.Харесваха ми и целувките,оставаше само да ми хареса на външен вид и ще отида да я искам от родителите 'и.
Излязохме от залата и започнахме да се разхождаме.Свалих маската си и се обърнах към нея.Очаквах и тя да свали своята,но не исках да я насилвам,щях да я изчакам сама да прецени дали да покаже лицето си,или не.

Той свали маската си и аз онемях...Бе толкова красив! Дали щеше да хареса моето лице? Щях да рискувам...рискът бе по-добрият избор.
Свалих маската и се усмихнах.
-Това съм аз!-казах тихо и повдигнах рамене, като отново забих поглед в земята.
Чудех се как ще реагира...не бях от най-красивите вампири...

Тя също свали маската си.Когато видах лицето на Лия,аз се усмихнах.Тя се оказа доста голяма красавица.
-Красива си! - успях да кажа аз и се усмихнах мило.Наистина беше много хубава.Двамата продължихме разходката,като на няколко пъти ръцете ни се докоснаха.
Не исках да говоря,защото момента е страхотен и не бива да се разваля с моето боботене.Сложих ръката си на раменете 'и и се изчервих когато тя ме погледна.

Усмихнах се леко и се надигнах да прошепна нещо в ухото му, но след това се отказах. Бях несигурна в това, което исках да кажа.
Около минута се чудех дали да го попитам това, но накрая се реших и отново се надигнах, прошепвайки в ухото му:
-Искаш ли да отидем някъде другаде?

Тя тръгна да ми казва нещо,но после се отказа.Зачудих се какво иска да ми каже.Започнах да мисля над възможните въпроси.Накрая тя се пристраши и реши да ми каже онова,което искаше.Надигна се и ме попита дали искам да отидем някъде другаде.
Гласа 'и беше много нежен и хубав.Сякаш ме галеше с невидими ръце.Потръпнах при чувството и се усмихнах.Не знаех какво разбира под "някъде другаде",но се надявах да е за добро.
-Съгласен съм! - отговорих 'и и се засмях.Двамата тръгнахме към колата ми.През целия път се опитвах да я заговоря,но така и не ми хрумваше никаква тема.Накрая стигнахме колата.Влязохме вътре. - Тук добре ли е? - засмях се и се наведох към нея за да я целуна.Целувката беше страстна и изпълнена с любов.Придърпах я към себе си и я сложих да седне в скута ми.Отместих един кичур от косата 'и и я целунах.