Първи масов роулплей

First topic message reminder :

Залата беше препълнена от жители на градчето. Масите бяха украсени с цветя, а келнерите, oблечени в черно и бяло разнасяха подноси с алкохолени напитки.

- Да,пуша,но не много често. Обичам повече качествените и скъпи питиета. - усмиханх се на Ерик. Определено бе интересна за разгадаване личност.
- Ами вие? Какво по-принцип обичате и какво не? - попитах любопитно.
Наистина беше изключително загадъчен,някак не допускаше никоя до себе си,само понякой път.
Хората около нас танцуваха,а аз седях усмихната и гледах красивото момче пред себе си.

-Ще разбереш всичко като се приберем. Обичам да се отдавам на разврата, хазарта, наркотиците, алкохола, моторите, скооростите и на красивите жени като вас
каза той като продължаваше да си пие.

-Аз пък мисля, че си пил прекалено много. -Огледах се отново внимателно. Все повече не ми харесваше тук и , колкото и да ми се искаше да се дължи на Деймън, беше заради друго. Изпих чашата на екс и я оставих на бара.
-Въпрос... -Казах след дълго мълчание. -Да са се мяркали примерно... към 10 демона наоколо? -Погледнах Деймън.

Усмихнах се широко.
- Доста интересни хобита. - отпих от чашата си и станах. Придърпах късата си роклячка по-надолу и погледнах Ерик.
- Искате ли да се прибираме,на по-тихо ? - попитах закачливо,докато все още оправях роклята си. Погледнах го и хванах съвсем нежно ръката му. Вдигнах го с лекота,явно беше съгласен.
- Вие водите.

- Всъщост .. не . - засмях се и дигнах рамене.
- Какво има Натали ? Пак си сгафила нещо нали ? Пак се нуждаеш от помощ ? - засмях се.
- Нормално за теб ! - погледна я и дслед това отпих от чашата си.

-Не аз съм загазилата в случая. -Казах отново замислено. Миг след това се върнах на бара. - 50 шота текила.. малко по-бързичко.
Отново върнах вниманието си на особата срещу мен.
-Ти май няма да млъкнеш докато някой не ти сложи нещо в устата. -Засмях се. -Както и да е, и без това само аз те слушам или поне се правя, че те слушам. -Кръстосах крака, като изпих първия шот.

Погледнах я на криво.
- Докато някой не ми сложи нещо в устата така ли ? - погледнах я и и се засмях.
- А в твоята се слага всяка вечер нали ? О ... теб не те бърка кога ще ти сложат нещо в устата. - засмях се.

-Прав си, не ме бърка. -Кимнах. -Но поне правя по-смислено нещо с устата си, от теб. -Вдигнах рамене и втория шот се оказа аут. -Винаги е удоволствие да се говори с теб. -Засмях се и му намигнах.
Изкарах малко шишенце от чантата си и изсипах съдържанието в следващия шот.
-Толкова много страст и простотия кипи в теб, че ми иде да те ударя. -Добавих.

Погледнах я и присвих очи.
- Е давай какво ти пречи ? - засмях се.
Взех чашата и изпих всичкото съдържание на еск ... като след това погледнах към Натали .
- Още ли ще си чакам шамара ?

Приближих се към него и го огледах от глава до пети.
-Все същия мазохист си. -Казах усмихнато. -Но щом толкова държиш да си получиш шамара-желанието ти ще е удоволствие за мен, повярвай ми.
Приближих се още малко, след което вдигнах ръка, ударих му лек шамар. Намигнах му и си седнах на мястото.
-Е, почувствах се по-добре. -Констатирах и изпих третия шот.

- Биваше си го шамара ! - казах исе засмях.
- Само това ли може ... само да забиваш шамари ? - погледнах я.
- Нямаш ли и друга функция ? - усмихнах се предизвикателно .

-Имам много други функции, но тази е единствената, която смятам да приложа на теб. -Намигнах му, като оправих маската си. -Ако при всяка наша среща ти биех по един шамар, денят ми щеше да преминава стократно по-добре, г-н прекалено-съм-секси-и-за-това-се-наливам-на-бара.
Преминах с ръка през огърлицата-ключ, която щеше да ми послужи по-късно.
Бързо още един шот се оказа пресушен от моя страна.

- Приключи ли с философията ? Отекчих се всекъ път когато ме срещнеш да ми измисляпо някой прякор.Изтърка се мила. Измисли нещо друго. - казах и отпих от чашата си.
Обърнах се и започнах да оглежда как се разиват нещата.

-Отегчаваш ме. -Вдигнах рамене. -Или трябва да ти ударя още един шамар, за да направиш нещо интересно?
"Побутнах" го с един пръст. Започваше да ми става еднообразно тук.
-Танцува ли ти се? -Попитах, опитвайки се да намеря изход от тази скука, която ме беше налегнала.

- Защо пък не ?! - казах и изпих последната глътка която беше в чашата ми.
Погледнах Натали.
- Сега специална покана ли чакаш ? - засмях се.

Засмях се.
-Този път аз ще те поканя. Е, Деймън Салваторе.. Искате ли да танцуваме? -Подадох ръката си напред с излишна театралност. Честно казано едва не ме изби на смях, но щях да се сдържа и да бъда що годе сериозна.
Отстъпих няколко крачки назад, за да мина към дансинга.

- Разкарай се. - казах исе засмях.
Натали тръгна напред , а аз след нея.
- Е сега какво ще ми предложиш ? - казах и я погледнах .

-Ти какво искаш да ти предложа? -Попитах предизвикателно и очудено едновременно, като започнах съвсем леко да танцувам на фона на музиката. Погледнах го, нямаше да се промени и именно това ми допадаше в него.
Изпих шота в другата си ръка и пуснах чашата на земята, обичах да чупя.
-Или предпочиташ да продължаваш да се цупиш? -Допълних, като продължих на извивам тялото си съвсем леко.

- Всъщост обожавам да се цупя. казах и се засмях.
-И какво ще ми предложиш пак питам .. ще споделиш ли или направо искаш да действаш ? - казах и я погледнах докато танцуваше .

-Предпочитам да ти предоставя избор. -Намигнах му като продължих да танцувам, без да се смущавам от това, че повечето просто водеха скучни разговори и не се забавляваха изобщо.
-Ела да танцуваш с мен. -Казах, като прозвуча като втора покана. -Нима искаш да умреш от скука?

Засмях се.
- Моето предложение е само едно и тоси въжи Натали.Винаги си е въжало. - смигнах й.
- Е сега ти взимаш решение.

Приближих се към него, продължавайки да танцувам.
-Не мислех, че важи и за мен. -Засмях се, но не се отдръпнах, телата ни бяха близо, почти опасно близо.
Обърнах се с гръб, продължавайки да танцувам, като по-скоро размишлявах върху това "предложение".

- Кой е казал че не въжи ? Въжи за тези за които мисля че го засляжават. - засмях се.
- А ти в момента си в моя списък. - смигнах й.
- А твоето решение по въпроса е ?

Обърнах се отново с лице към Деймън и се приближих така, че телата ни да се допрат.
-Харесвам секса. Харесвам теб. Харесвам бруталните неща. Какъв мислиш, че ще е отговора ми? -Повдигнах вежда и се засмях. -Ноо мисля, че днес не е най-подходяата вечер за това. Трябва да съм наоколо, а не смятам, че ти стиска да го направим пред всички тук.
Седнах обратно на бара.

Spoiler:

Реших да се размърдам.Все пак никой няма да дойде при мен,ако сам не отида при него.Започнах да оглеждам мястото и да се чудя на акъла си,как се реших да дойда.Изпих бирата и взех нова.
Тръгнах между хората.на няколко крачки от масата с алкохол се сбутах с едно момиче.Браво на мен,не стига,че нямам компания,а и сега ще си намеря врагове.
Веднага започнах да се извинявам и да я питам дали е добре.Тя ме увери,че всичко е наред,и успях да си въздъхна.
-Здрасти,аз съм Люк! - представих се на момичето и отпих от бирата,вече по-спокоен.