Първи масов роулплей

First topic message reminder :

Залата беше препълнена от жители на градчето. Масите бяха украсени с цветя, а келнерите, oблечени в черно и бяло разнасяха подноси с алкохолени напитки.

Някакъв вампир се наливаше на бара, обичах да си общувам с пиявици, реших да отида там. Настаних се и го огледах. Съдейки по мислите му-Деймън.
Отпих от чашата си.
-И как така вече не си нападнал някое беззащитно момиченце и не ѝ смучеш кръвчицата? -Засмях се и му намигнах.

- Нещо ми подсказва че аз няма да ви писна. - намигнах му и отново кръстосах крака,отпих от питието си.
- С вас имаме малко сходни черти. Аз също не обичам когато някой ми се дърпа или когато някой не иска да играе по моите правила. - говорех съвсем спокойно. Дори да се ядосаше нямаше да потрепна.
- Но.. може и да направя компромис,ако сте решил че искате да се забъркате с мен? - подсмихнах се.

Както винаги,когато имаше парти,аз закъснявах.Набързо облякох малко по - офицялни дрехи.
Тръгнах към партито,което трябва да е с маски.Намерих някаква стара маска и си я сложих.Подпалих колата и не след дълго пристигнах.Очертаваше се един скучен ден.Особено,когато не познавах никого на партито.Влязох в претъпканата зала.
Започнах да оглеждам хората.Имаше много хубави момичета,които разбира се,бяха заети.
Отидох до масата с алкохола и си взех една бира.Продължих да се оглеждам и отпих от бирата.Беше ми много скучно.Правех си планове,но те щяха да се провалят.Бях сам,а плановете включваха момичета.Отегчено отпих от бирата и продължих да си гледам.

-Нямам против да се забърквам с вас.
обясни й той. Продължаваше да й говори в множествено число, защото просто обичаше да се държи на ниво с дамите. А тя изглеждаше дама от класа
-Надявам се да се спогаждаме.

- Аз също се надавям на това. - подсмихнах се отново и казах :
- Ще ми е много приятно да ви опозная. - щеше да ми е приятно да го опозная всякак,но ми беше интересно до кога можехме да издържим без да се целунем и да преминем към нещо повече?
Седнах до него и се усмихнах приближих се до ухото му и прошепнах :
- За тези красиви очи бих направила всякакъм компромис.

Обърнах се.Кого да видят очите ми - Натали.Засмях се на думите й.
- Натали каква изненада. - усмихнах се фалшиво.
- А това за теб проблем ли е ... само внимавай да не си ти. - казах и се засмях.
- Ами ти .. не си ли се изчукала вече с някого.О чакай водят се слухове че си спала със сестра ми.И двете сте кучки какво да очаквам от вас . - казах иронично и се засмях.

-Хмм харесва ми. А би ли отишла да целунеш някое момиче в залата, освен Натали.
попита я той като я погледна дяволит поглед. Явно наистина очите му вляаеха на всички жени.
-Не съм сигурен дали ще се справиш с това.

Пс: харесай си някоя от user-ките

-Мисля, че личния ми живот съвсем не те засяга. -Усмихнах се и надигнах чашата си за наздравица. Кръстосах краката си. -Аз поне не съм на сухо но не виждам дамите да ти се лепят. Май вампирите станахте отминала мода?
Засмях се и отпих от питието си. Бях очарована от мястото, може да се каже и от компанията. Ха-ха.
Облегнах се назад удобно.

Засмях се на задачата :
- Това няма да е никакв проблем,а удоволствие за мен. - намигнах му и станах. Закрачих бавно към Кейт,момичето коего също щеше да живее с нас. Целунах я нежно и се усмихнах,помахах й и се върнах при Ерик.
- Сигурен ли сте че видяхте или да го повторя - попитах закачливо и отново седнах,кръстосвайки крака.

Погледнах я студено за момент.После отпих от чашата си.
- Мила ми Натали ... - засмях се.
- Ти си имала личен живот ? - не се сдържах и отново се засмях.
- Личния ти живот е че целия град знаеш с кой се чукаш.Това определено е много лично.
- А това за вамипирите .... мисля че се бъркаш с някой друг ... не съм аз.Но явно на теб никой мъж не ти обръща внимани щом си почнала да ходиш с жени.Загубила си си сексалипа някъде докато си се чукала ?Лошо. - казах и направих тъжна физиономия.
- Разваляш си репотацията. - засмях се.

-Това явно е другата ми съквартирантка
Погледнах я аз въпросително. Момичето, което беше целунато от Бо, се изчерви. Колко сладко девственица. Ерик облиза долната си устна. Бо беше страстна.
-Добре се справихте мисис.

-Поне имам такава. -Прошепнах му и се усмихнах широко. -А и... не виждам нито един мъж достоен за нещо повече от храчка в лицето.. Поне от тази зала.. -Намигнах му и отидох при Бо, обърнах я и я целунах, след което ѝ прошепнах "Тук съм.. само за да го знаеш. " върнах се и поръчах още един шот.
-Та до къде бяхме стигнали? Обсъждаме моя личен живот? Мисля, че не аз съм тази, която е известна из целия град със сексуалните си походи, след като едва сега идвам, скъпи. -Казах, вдигнах рамене и отпих от питието си.

Стоях мирно на стола и оглеждах всички .. Някои танцуваха, други пиеха, трети просто разговаряха, а някои като мен си стояха мирно и наблюдаваха останалите.. Изведнъж се появи съквартирантката ми Бо Уест.. Доближи се до мен и неочаквано ме целуна.. Нежно, без много чувства.. Истината бе, че ми хареса.. Не разбрах обаче защо го направи.. С неохота установих, че бузите ми са пламнали.. Изпих питието си на един дъх, което накара главата ми да се замае.. Погледнах към Бо въпросително, но срещнах погледа на Ерик.. Сега вече ми стана ясно.. Поклатих неодобрително глава и взех ново питие..

- О моля те Натали където и да отидеш винаги оставаш известна със сексуалния си живот.
Докато не минеш през всички мъже и жени не се успокояваш. - засмях се.
- А и се успокой малко .. това все пак е сестра ми . - казах и отпих от чашата си.
- Питаме до къде сме стигнали с личния ти живот така ли ? До там че си кучка за един ден.
Мислиш ли че някой би се задълбочил с теб ? Само секс и нищо друго ? Всъщост то това ти е заниманието . - засмях се.
- Минават те само един път и после не те търсят. Не е ли забавно ? - засмях се и после и се усмихнах.

Люк Мъри написа:: Както винаги,когато имаше парти,аз закъснявах.Набързо облякох малко по - офицялни дрехи.
Тръгнах към партито,което трябва да е с маски.Намерих някаква стара маска и си я сложих.Подпалих колата и не след дълго пристигнах.Очертаваше се един скучен ден.Особено,когато не познавах никого на партито.Влязох в претъпканата зала.
Започнах да оглеждам хората.Имаше много хубави момичета,които разбира се,бяха заети.
Отидох до масата с алкохола и си взех една бира.Продължих да се оглеждам и отпих от бирата.Беше ми много скучно.Правех си планове,но те щяха да се провалят.Бях сам,а плановете включваха момичета.Отегчено отпих от бирата и продължих да си гледам.

Вечерта бе забавна, но не за мен...Хората се веселяха, явно повечето се познаваха, всъщност щеше да е странно, ако не се познаваха.
Отпивах бавно от коктейла си, докато най-накрая не свърши. След това си поръчах няколко шотове (водка) и ги изпих толкова бързо, че и аз се очудих от себе си...
Реших да пообиколя залата, все пак можеше да открия някой познат.
Обикаляйки бавно, изведнъж някой ме припъна и без да искам се блъснях в някого. Обърнах се и видях красиво, високо момче, което изглеждаше също толкова объркано, колкото бях и аз.
-Здрасти...-казах и се усмихнах.

Деймън Салваторе написа:: - О моля те Натали където и да отидеш винаги оставаш известна със сексуалния си живот.
Докато не минеш през всички мъже и жени не се успокояваш. - засмях се.
- А и се успокой малко .. това все пак е сестра ми . - казах и отпих от чашата си.
- Питаме до къде сме стигнали с личния ти живот така ли ? До там че си кучка за един ден.
Мислиш ли че някой би се задълбочил с теб ? Само секс и нищо друго ? Всъщост то това ти е заниманието . - засмях се.
- Минават те само един път и после не те търсят. Не е ли забавно ? - засмях се и после и се усмихнах.

-Не виждам и ти да си се задълбочил с нещо! -Усмихнах се и изпих питието си на екс. -Ти си мъжка курва и ти е ясно, значи няма какво повече да ти кажа. -Намигнах му и изкарах телефона от чантичката си. След бърз СМС, отново обърнах внимание на пиандето до мен. Секси пиандето. Засмях се на мислите си.
-Е, какво прави великия Деймън когато не избива населението на града? -Започнах нова тема на разговор.

- Merci monsieur. - казах аз на родния си език,френски. Нещо ми подсказваше че знаеше какво значи. " Мери Мосю". Усмихнах се и отипх от питието си.
Забелязах че Нат идва към нас и се усмихнах отново,погледнах Ерик.
- Не зная защо ви беше нужно това,но ми допадна,явно с вас наистина няма да скучая. - Нат вече беше до нас и ме целуна,усмихнах се широко.
- Здравей Нат! - казах с нежен глас и целунах бузата й.
- Разбрах че вече се познавате..

-Да познаваме се дълга история.
Изсъска ерик, като гледаше на кръв Натали. Хибридът искаше да пие от кръвта му. За коя се мислеше. Както й да е. На лицето му пак се изписа усмивка и погледна Бо/
-Какво е то странно име?
Попита я той

- Великия Деймън ли... - погледнах я.
- Губи си времето с кучка като теб ... но честно казано не разбирам защо го прави ? - засмях се.
- Може би е намисли нещо или просто е реших да се позабавлява с такава като теб !? Никой не може да ти отговори на този въпрос. - погледнах я може би студено.
- Или Великия Деймън както ти го наричаш.. може всеки момент да те изненада с нещо ? -погледнах към бармана и той веднага ми донесе поредната чаша.
- А още нещо Натали не си прави труда с мисли за някой тук .. не вярвам да ти се върже.Дори не вярвам и сестра ми как ти се е вързала ?Чакай ... - кратко мълчание.
- ... може би и тя е решила да те използва като някой.Но за жалост тя не етакава. - погледнах към нея.
- Виждам че се забавлява.. и не и пука за теб мила... сама си. - погледнах я .
- СМС- са беше за поредния отчаян който си търси кучка за една вечер ? Защо ли се изненадвам ?! - засмях се.

Изслушах дългата му и безсмислена лекция, пиейки от чашата си.
-Първо.. Какво по дяволите?! -Засмях се. -И второ.. Мислиш ли че ме интересува дали ти пука за мен? Колкото до сестра ти, познавам я даже по-добре от теб, наета съм да я пазя, така че.. -Отново отпих. -Запаси си лекцията за някого, който има намерение да се интересува от пиянските ти простотии. -"Щипнах" бузата му и погледнах нервно към телефона си.

- Идва от страшните филми. Нали когато искаш да сплашиш някой,казваш " Буу! Оплаших ли те?" Баща ми е бил любител и го е измислил. - засмях се и забелязах че те двамата нещо не се харесваха особено. Кръвта ми започна леко да се стопля,не знаех защо,просто ставаше по-топла.
- Вашето име не значи ли " Вечен Владетел" ? - попитах любопитно. Обичах да чета,за това си имах някаква представа за това.
Нат вече беше отишла при онова познато за мен от някъде момче.
- Не ви ли отегчавам с разговора? - попитах замислено.

- Не си играй с мен Натали ... не го прави ! - казах й и се усмихнах.
- Определено лекцията ми до някъде е била права и ще си остане такава.Както и това което ще ти кажа сега.Ти си кучка и винаги ще си останеш такава. - засмях се.
- Щом на теб не ти пука за мен ... - засмях се.
- Ти за мен отдавна не съществуваш мила. - казах и отпих от чашата си.
- Твоята игра с мен свърши отдавна. - засмях се.

-Ами не всъщност ми е приятно да разговарям с вас.
Каза той като отново си отпи от чашата и запали цигара.
-Пушите ли?
Попита я той като я погледна, с очи пълни с надежда.

Погледнах го леко неразбиращо.
-Имало ли е игра изобщо? -Засмях се. Телефона ми звънна. Не ми беше нужно да натисна слушалката, за да знам, че трябва да внимавам. Огледах се нервно. След като се уверих, че още не са пристигнали се обърнах пак към Деймън.
-Определено не ми е до това да си играя с вампир, който седи и не знае какво по-точно говори. -Казах сериозно, след което се усмихнах. -Не се опитвай да ме анализираш, не ти ходи.. -Приближих се до терасата, продължавайки да отпивам от питието в лявата ми ръка.

- Хайде Натали не се прави на чалната .. всъщост ти си си де но... - засмях се.
- Не те анализирам това е последното нещо което ще направя за теб - казах й.
- Знам какво говоря мила .. много добре знам. - намигнах й.